Връщане в Пенфилд (Съвременна приказка)
- Автор: Варшавский Илья Иосифович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цвета Пеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Връщане в Пенфилд (Съвременна приказка)». Краткое содержание книги:
Като че ли беше същата стая, но креватът тогава стоеше до другата стена.
Крег почака дежурната да постеле чаршафите.
— Благодаря! Нищо повече не ми трябва. Веднага ще си легна.
— Лека нощ! Да ви събудя ли утре сутринта?
— Сутринта? — Изглежда, той не разбра въпроса. — Ах, сутринта! Както искате, това няма значение.
Дежурната си подсвирна и излезе от стаята.
Крег дръпна завесите, премести леглото на отсрещната страна и като угаси светлината, взе да се съблича.
Лежа дълго загледан в шарките на тапетите, докато луната не огря главата му. Тогава стисна очи и натисна копчето на часовника…
„Ако искате да запазите нещо в паметта си, мислете за него по време на трансформацията.“
… Заобикаляйки пъна, тя рязко сви наляво и загуби равновесие. Когато прехвърли тежестта на тялото си върху втората ска, тя извика, пропастта беше само на няколко метра. Тя разбра, че няма да успее да намали скоростта, и падна на лявата си страна. Големият снежен пласт под нея почна бавно да се свлича…
Крег се събуди със странна тежест в главата. Лъчите на утринното слънце огряваха очите му, проникваха през затворените клепачи. Обърна се настрана, като се мъчеше да си спомни какво се бе случило вчера.
Май вчера с Ингрид се пързаляха до два часа през нощта на лунна светлина. После в хола тя каза… Ах, дявол да го вземе! Крег скочи и припряно взе да навлича неизсъхналия напълно пуловер. Да се успи в такъв ден!
Спускайки се по стълбата, той за малко не събори изкачващата се нагоре управителка с колосано боне и ослепително бяла престилчица.
— Побързайте, господин Крег! — На лицето й се изписа добродушно-хитро изражение. — Госпожицата отдавна ви чака. Гледайте да не…
Крег с два скока се справи с останалите стъпала.
— Ингрид!
— А моят съвет е: до сватбата не го целувай! — изтананика Ингрид, оправяйки си прическата. — По-добре сядайте да закусвате. Да си призная, бях почнала вече да мисля, че сте се разкаяли за безразсъдството си и сте офейкали в града, изоставяйки измамената Маргарита.
… Когато прехвърли тежестта на тялото си върху втората ска, тя извика…
— Не мога да проумея как съм се успал — каза той, като бъркаше кафето си. — Обикновено ставам толкова рано.
— Да не сте нещо болен?
— Н-н-не.
— Съжаления за загубената свобода?
— Какво говорите, Ингрид!
— Тогава смажете и моите ски. Ще се изкачим с лифта, а ще се спуснем…
— Не!! — Крег разля кафето върху покривката. — Не бива да се спускаме със ските!
— Какво става с вас, Лин?! — запита Ингрид, като почистваше опръсканата си с кафе рокля. — Трябва наистина да сте болен. Откога…?
— Там… — Той закри с ръце очите си.
… Заобикаляйки пъна, тя рязко сви наляво и загуби равновесие…
— Там… има пънове! Боя се… Ингрид! Умолявам ви, нека се върнем по пътя. Можем да се спуснем и с лифта.
Ингрид се нацупи.
— Странно, вчера не се бояхте от никакви пънове — каза тя и стана. — Дори снощи не се бояхте. Изобщо днес се държите някак странно. Още не е късно…
— Ингрид!
— Престанете, Лин. Нямам никакво желание да се мъкна три километра пеш подръка с добродетелния си и страхлив съпруг или да стана за посмешище на всички, спускайки се с лифта. Отивам да се преоблека. Имате на разположение десет минути да размислите. Ако наистина го правите против волята си, има още възможност…
— Добре — каза Крег, — сега ще смажа вашите ски…
— … Съгласен ли сте да вземете за съпруга тази жена?
… Пропастта беше само на няколко метра. Тя разбра, че няма да успее да намали скоростта, и падна на лявата си страна…
— Да.
— А вие съгласна ли сте да вземете за съпруг този мъж?
— Съгласна съм.
— Разпишете се…
Церемонията свърши.
— Е? — закачвайки ските си, Ингрид погледна към Крег. В очите й имаше предизвикателство. — Готов ли сте?
Крег кимна.
— Да тръгваме!
Ингрид се засили с щеките и се понесе напред…
На Крег му се струваше, че веднъж вече е сънувал всичко това: и сивкавобелия сняг, и фонтаните от пръски, изскачащи от ските на Ингрид при завоите, и червения, развяваш се от вятъра шарф, и яркото, заслепяващо очите слънце.
Отпред самотно стърчеше стар бор. Ингрид се стрелна край него. Нататък в снега трябваше да е пънът.
… Заобикаляйки пъна, тя рязко сви наляво и загуби равновесие.
Ингрид навлезе в десния завой. В десния! Крег отдъхна с облекчение.
— Няма чак толкова пънове — подвикна тя и рязко зави наляво. — Страховете ви… — Обръщайки се да погледне спускащия се след нея Крег, тя загуби равновесие. Дясната ска се вирна нагоре.