На победителя

— Теофилъс, миличък, досажда ли ти тази фльорца?

Кумирът на любовта на Теофилъс със сключени вежди в страховита гримаса връхлетя върху младата дама, която се сви от ужас.

Аз начаса се вклиних между двете жени — със значителен риск за себе си, разбира се, но е добре известо, че съм храбър като лъв. Аз казах:

— Това сладко дете е моя племенница, мадам. Тя ме е забелязала отдалеч и се е забързала, за да запечата чиста целувка върху челото ми. Че това я е довело в посоката на вашия скъп Теофилъс, е пълно, но неизбежно съвпадение.

— О, така ли? — каза тя с тон, напълно лишен от човечност, която бих желал да открия. — В такъв случай, хайде да ви няма. И двамата. Веднага.

Усетих, че е най-разумно да постъпим точно така. Хванах под ръка младата дама и си тръгнахме, оставяйки Теофилъс на съдбата му.

— О, сър — каза младата дама, — постъпихте страшно храбро и находчиво. Ако не бяхте ми се притекли на помощ, нямаше да се отърва без рани и контузии.

— Което би било срамно — отвърнах аз галантно. — Тяло като вашето определено не е създадено да бъде наранявано или контузвано. Споменахте нещо за турска баня. Нека потърсим някоя заедно. В моя апартамент има една, — е, ако не е турска, то поне американска, което в крайна сметка е едно и също.

След всичко, на победителя?