Екстаз в пустинята

— Дори не знам как да се обръщам към вас — продължи Криста със същия тон. — Какъв сте вие? Английски лорд или берберски принц?

Марк се засмя, възхищавайки се на неподправената й натура, както и на съблазнителната й красота, която тя сякаш не осъзнаваше.

— За ваше сведение, моя бодлива английска розичке, и двете неща са верни. След смъртта на бащата на майка ми аз ще получа владенията на Марлборо, защото няма други наследници от мъжки пол. Освен това ще управлявам цял един бейлик, след като баща ми се оттегли от властта.

— Майка ви е англичанка — отбеляза Криста, сякаш тази мисъл току-що й бе дошла на ума.

— Това изненадва ли ви? Преди години корабът, с който пътувала майка ми, бил пленен от корсари край бреговете на Сицилия и после тя била продадена на баща ми за неговия харем — осведоми я Марк, питайки се защо ли споделя такива интимни тайни от семейната си история с една жена, с която едва-що се е запознал.

— Майка ви е робиня?

— Шокирана ли сте? — Марк се засмя и тя се загледа в красивата трапчинка на брадичката му. — Истината е, че не се знае точно кой е робът и кой похитителят. Баща ми се влюбил невероятно силно в майка ми и тя в него. Макар че законът на страната ни забранява той да се ожени за нея, баща ми все пак я издигнал на почетно място сред всичките си жени, доказвайки любовта си към нея, като ме обяви — мене, първото си дете от нея — за наследник, в ущърб на по-възрастния ми брат Абдулла, роден от една от законните му съпруги. Вярвам, че майка ми е щастлива от живота си. Идвала е няколко пъти в Англия, за да посети баща си, но винаги се връщаше при своя… господар.

— Любовта й трябва да е много силна, за да предпочете пленничеството пред свободата в Англия — отбеляза замислено Криста.

— Макар че може да ви е трудно да го разберете, но майка ми вече не се смята за робиня. В сърцето си тя е съпруга на Халид ибн Селим.

Изведнъж в главата на Криста изпъкна една ужасяваща мисъл.

— Вие… вие имате ли много жени в харема си?

— Ако е така, това смущава ли ви? — пошегува се той.

— Не — бързо отрече Криста. — Просто… полюбопитствах.

— Тогава бъдете спокойна, госпожице Хортън, защото нямам харем. Впрочем, още нямам — добави той загадъчно. — Много години живях извън Константин и би било жестоко да държа харем, докато ме няма там, за да… за да се грижа за благополучието на жените си — запъна се той, подбирайки думите си. — Има достатъчно време за това, когато се върна. Бихте ли искали да станете първата ми придобивка?

Макар че тонът му беше закачлив и шеговит, студена тръпка полази по гърба на Криста.

— Не съм притежание на никой мъж и нямам желание да стана — изсъска тя негодуващо. — Ще ви помоля още веднъж, господине, да ме изведете оттук, ако познавате пътя.

— На драго сърце. — Той се поклони галантно, в зелените му очи блесна дяволито пламъче. — При две условия.