Страхът и малката Мери

Авторска бележка: замъкът Франкенщайн беше реставриран неотдавна и сега е хотел и туристическа атракция. Ако тръгнете от Дармщат, недалеч от Франкфурт, той е на два часа път с кола. Но нали е съмнително дали Мери Шели изобщо е знаела за този замък. Тогава защо говорим за него? А, много просто: да не би, като поискаме един Франкенщайн, някой да ни пробута замък вместо книга.

Досещате се, че има и друга причина: за да си припомним, че всяка дума „за“ и „от“ Франкенщайн е претеглена и изследвана, като се започне от специалисти по литература и се свърши със специалисти по инженерна биология и ужасология. Франкенщайн открадна името на своя създател, но го даде на десетки пиеси, филми, книги, на стотици комикси, телевизионни сериали и пародии. Между тях има и такива, които ще ни учудят със заглавията си: „Джеси Джеймс срещу дъщерята на Франкенщайн“, „Франкенщайн срещу космическото чудовище“.

Така че все пак внимавайте какво ще ви дадат: няма да е замък, но има опасност да е имитация.

С Франкенщайн стават грешки. Кой знае защо, стана едно смесване — светът го нарече с името на неговия създател. Възприе го като страшилище. А той беше една трагична фигура. Не е човек, а е повече човек от своя създател. Гледа света с неразбиращи очи, непокварен и учуден. Озлобява се, защото му се иска да общува с хората, а те се плашат и бягат от него. Той ли е виновен или „човекът“, който го е направил?

Чудовището Франкенщайн беше замислено като образ-въплъщение на негативната страна на творчеството и на твореца. Той е жертвата, творецът му е злодеят.