Коситба

Някои ще се учудят на това немотивирано преображение на стария. Напротив, всичко беше мотивирано, логично и дори с твърде осезаема морална оцветка. В съзнанието на дядо Боне, пък и на останалите, нещата се нареждаха по следния начин: „Нам имот ни требе, та ние ако можеме, че притиснеме това-онова! И сме си прави! Арно, ама и он си е права, неговото да си варди! Сръдня нема!“

Този недотам издържан морал все пак е по-издържан от морала на смятащите се прави и единствено прави!

На отправения повик дядо отвърна с малко потиснат, но също ласкав глас:

— Айде! Сбирайте такъмите!

След малко всички заедно потеглиха към село, погълнати в разговор за всекидневни неща. Така дружината премина поизтънялата река в дола.

Но там Гюца, раздразнена от нещо, захвърля къчове. Баща ми вървеше зад нея, та с едното си копито позасегна ръката му. Това, кой знае защо, възкреси умрялата вече доскорошна вражда в душата на дядо Боне и той неочаквано се обърна към кобилата:

— У глава, у глава ритни Лудия!

Баща ми запита искрено изумен:

— А бре… ама сега па що ти чи-чиним!

Останалите бяха напълно съгласни с него и погледнаха укорно дядо Боне. Той също проумя нелепицата и подхвана прекъснатия мирен разговор. Така неусетно изкачиха най-големия връх и се оказаха на Преслепта.

В ниското започна да мрачи. Откъм Гяволско̀то се обади сова. Някой каза загрижено, че закъснявали с коситбата, и изреди местностите на още неокосените ливади.

Какво предстоеше да става в тия ливади, беше уравнение с няколко неизвестни. Но кой ще ти мисли за това — нов ден, нов късмет.