Загадката на Мари Роже ((Продължение на „Убийствата на улица Морг“))

След опознаване на трупа вместо да го откарат както обикновено в моргата (сметнали тази формалност за излишна), го заровили набързо недалеч от мястото, където го измъкнали на брега. Благодарение усилията на Бове въпросът бил деликатно потулен; изминали няколко дни, преди обществеността отново да се развълнува. Със случая накрая се заел един седмичник9, извадили трупа от гроба и отново го огледали; не се открило обаче нищо повече от онова, което било вече известно. Само предали дрехите на майката и близките на покойната и те потвърдили напълно, че момичето носело тези дрехи при излизане от къщата.

Междувременно възбудата нараствала с часове. Няколко души били арестувани, но след това освободени. Особено сериозно заподозрели Сен-т-Йосташ, още от началото той не успял да даде убедителни обяснения за това какво е вършил онзи неделен ден, в който Мари излязла от дома си. Впоследствие обаче връчил на мосьо Г. писмени показания, в които дал удовлетворителни обяснения за всеки прекаран от него час през въпросния ден. Тъй като времето минавало и не откривали нищо ново, плъзнали хиляди противоречиви слухове, а журналистите започнали да правят догадки. Най-силно привлякла вниманието Версията, че Мари Роже е жива — че изваденото от Сена тяло било на някаква друга нещастница. Уместно е да предоставя тук на читателя няколко извадки, в които се прави това предположение. Тези извадки представляват дословен превод от L’Etoile10, вестник, списван с голямо умение.

„Мадмоазел Роже излязла от дома на майка си в неделя сутринта, 22 юни 18-година, с явното намерение да посети леля си или някои други роднини на улица Де Дром. Оттогава не я е виждал никой. Няма и абсолютно никакви следи или новини за нея… Впрочем все още никой не съобщава да я е виждал в деня след излизането й от дома… И така, макар и да нямаме доказателства, че Мари Роже е останала сред живите след девет часа в неделя, 22 юни, ние знаем, че до този час тя не е била и сред мъртвите. В сряда, в дванадесет часа по обяд, във водите край брега до Бариер дю Рул открили женски труп. Дори да допуснем, че Мари Роже е хвърлена в реката три часа след като е напуснала къщата на майка си, това означава, че тялото е престояло във водата само три дни, след като Мари е напуснала дома си — три дни с точност до един час. Тогава е глупаво да се предполага, че убийството, ако действително тя е убита, е станало толкова бързо, че извършителите му са успели да хвърлят тялото във водата преди полунощ. Виновниците за такива чудовищни престъпления предпочитат за Тази цел тъмнината, а не светлината… По такъв начин се убеждаваме, че ако откритото в реката тяло е наистина на Мари Роже, тогава то е могло да остане във водата два и половина, най-много три дни. Опитът обаче показва, че за удавниците или хвърлените във водата трупове веднага след убийството са необходими шест до десет дни, за да се разложат дотолкова, че да изплуват на повърхността на водата. Дори и да се стреля с оръдие над тялото и то да изплава, преди да е престояло пет или шест дни под водата, ако се остави, то отново ще потъне. Ето защо задаваме сега въпроса коя е причината за отклонението от обичайния ход на природата?… Ако този обезобразен труп е бил оставен на брега до вторник вечер, тогава е било възможно да се открият и някакви следи от убийците. Съмнително е също така дали тялото би могло да изплава толкова скоро, дори й да е било хвърлено два дни след убийството, Нещо повече, извънредно неправдоподобно е злодеи, способни на такова убийство, да хвърлят тялото във водата, без да му привържат някаква тежест, за да потъне веднага, когато са имали възможност да вземат много лесно тази предпазна мярка.“