Извън закона
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сия Борисова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Извън закона». Краткое содержание книги:
Бледа жълтеникава светлина проникваше през северния прозорец и обагряше с особено сияние фигурките от камък и сандалово дърво, чирепите и паничките с лепило. С нетърпение очакваше утрешния ден, когато й предстоеше да отиде до каньона. Независимо от фактологията, която съдържаха, независимо от вложеното усърдие, фотографиите, предметите и описанията не бяха в състояние да предадат заплетената мистерия на анасази.
Изтръгнала се от настоящето, потопена в миналото, Даяна бавно пристъпи в банята. Косата светлина от малкия, високо разположен прозорец, позлати светлите кичури в косите й, а на по-тъмните придаде блясъка на сатен. На тъмно очите й изглеждаха индиговосини, а изложени на пряка светлина, се превръщаха в ярки сапфири. Естествената бледа руменина на страните и устните й контрастираше с тъмнокестенявия цвят на веждите и гъстите ветрилца на миглите.
Навремето Даяна обръщаше повече внимание на ненатрапчивата си красота с помощта на спирала руж, червило и знойни парфюми. Но всичко това беше отдавна. Беше си обещала никога повече да не допусне някой мъж да я обвини, че прибягва до драстични средства, за да привлича противния пол дразни ги, дори ги влудява, макар да няма и най-малко желание да им отдаде дори частица от себе си. Никога повече нямаше да изпадне в ситуация, при която мъжът ще посегне да вземе желаното с убеждението, че то му се предлага без резерви.
Сапун, вода, напарфюмиран лосион и няколко резки прокарвания на четката през късата й коса й се сториха напълно достатъчна подготовка за вечеря. С известна тъга си припомни обувките на десет сантиметрови токчета, каквито носеше докато бе преподавател и които й даваха желаната глътка самочувствие, добавяйки приятна издълженост към ръста й от сто и шестдесет сантиметра. Сега бе облечена в памучен пуловер, който спокойно би могъл да побере и едър мъж, и избелели джинси, тъй че на високи токове без друго би изглеждала нелепо. Очуканите туристически обувки, които сега носени през повечето време добавяха едва пет сантиметра към височината й.
А тя болезнено се нуждаеше от самочувствие.
Рязко извърна глава към прозореца по посока на неочаквания шум. На клона, който се удряше в прозореца на банята, бе застанала котка на тигрови шарки. Първото, което правеше впечатление, бе едното отхапано ушенце. Котката настървено удряше прозореца в долната част, където бе леко открехнат.
— Здравей! — усмихна се Даяна. — Ти тук ли живееш?
Лапичката със скрити нокти отново меко блъсна стъклото.
— Разбрах те.
Даяна бутна прозореца, колкото да може котката да се промуши. Със следващия скок се озова на ръба на мивката, а цялото движение издаваше тъй естествена грация, че Даяна неволно си припомни как шефът на „Рокинг Ем“ бе прескочил оградата и сякаш без да докосва земята се бе отдалечил на бегом.
Котката подуши скромните тоалетни принадлежности на своята домакиня, кихна срещу ментовата паста за зъби, измяука и се отпусна по коремче. Даяна я погали по гръбчето, отначало боязливо, а сетне с повече охота, усетила, че животинчето отвръща на милувката. Не закъсня и доволното мъркане.
— Много си сладка — рече Даяна. — Искаш ли да те гушна?
Искаше, естествено. Дори настояваше.
— Господи, колко си тежка! Не, не си дебела. Та това са само мускули.
Мъркането се усили.
Даяна се засмя и потърка брадичка в пухкавата козина. Котката се изви грациозно, доволна от нежния допир.
Даяна забеляза сиво-черните косъмчета, полепнаха по тъмния й памучен пуловер. Сви рамене почти невъзмутимо. Може пък да се окаже, че някои от мъжете са алергични към котки. Допадна й тази мисъл.
— Хайде, коте. Ела да проверим дали ще те пуснат в трапезарията.
Котката се гушна в прегръдката на Даяна, дори използва ноктите си, когато тя затвори прозореца на банята. С мъркащото животинче в ръце Даяна обиколи старата къща, за да се увери, че всички прозорци са плътно затворени, в случай че се разрази бурята, заплашваща да връхлети вече цял час. В стаята всичко бе наред — прозорците затворени дрехите прибрани, двойното легло със стара табла и съвсем нов матрак оправено. Прозорецът над мивката в кухнята също бе затворен. Работната стая с двете дълги маси, с безбройните кофички, шкафчета и полички бе разтребена, както винаги.
Даяна разсеяно прокара пръсти по гладката повърхност на някакъв скрин, питайки се дали Люк го бе измайсторил, както и люлката. Защото и тук тя откриваше не само сръчност и умение, но и удоволствие от работата, каквото рядко се забелязваше в съвременните мебели.