Убийците

— Лека нощ, мисис Бел.

— Лека нощ.

Ник тръгна по тъмната улица, заобиколи ъгъла при уличната лампа и по следите от автомобилните гуми отново стигна до ресторантчето на Хенри, Джордж беше вътре, застанал зад бара.

— Намери ли Оле?

— Да. Той е в стаята си и не иска да излиза.

Щом чу гласа на Ник, готвачът се подаде на вратата откъм кухнята.

— По-добре да не слушам — каза той и затвори вратата.

— Каза ли му — запита Джордж.

— Казах му, разбира се, но не се изненада.

— Какво смята да прави?

— Нищо.

— Ще го убият.

— Сигурно.

— Сигурно се е заплел в някаква история в Чикаго.

— Сигурно.

— Отвратително.

— Ужасно — каза Ник.

След това замлъкнаха и двамата. Джордж се наведе взе една кърпа и изтри бара.

— Интересно какво ли е направил? — поде отново Ник.

— Участвувал е в някаква нечиста работа и е измамил съучастниците си. Обикновено това е причината.

— Ще се махна от този град — каза Ник.

— Да. Това не е лоша идея.

— Не мога да понасям мисълта, че той стои в стаята и знае, че ще го убият. Страшно е.

— По-добре не мисли за това — каза Джордж.