Под лъчите на слънцето

Мембраната на грамофона бе стигнала последната бразда. Въртеше се в кръг, игличката дращеше и непрекъснато повтаряше едни и същи звуци.

„Уа хуу уа… уа хуу уа… уа хуу уа.“

Сид се изправи и блъсна грамофона от масата. Той полетя през стаята и се разби о стената. Дискът продължаваше да се върти, издаваше някакво пърпорене, но игличката вече не стържеше в последната бразда на плочата.

Той приближи прозореца, отдръпна пердето и се загледа в пламналото поле. Жегата не беше намаляла. Стори му се, че зноят, който се надига на вълни от земята, влече нагоре звуците от грамофона на Мъртъл, откъснали се още докато мембраната се клатушкаше над последната бразда.