Житие на света великомъченица Кириакия — Неделя

Като нямаше какво повече да прави, мъчителят осъди светата мъченица да бъде посечена с меч. Приела с радост смъртната присъда и изпълнена от неизречено веселие, страдалицата вървеше към мястото на своето посичане, като си припомняше Павловото поучение: „Кой ще ни отлъчи от любовта Христова; скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад, или голотия, опасност ли, или меч, както е писано: «заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане». Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби!“ Така укрепена духовно, тя отиваше като на празник, а не за посичане. Като пристигна на мястото, където щеше да получи блажения си край, тя повдигна очи към Оногова, Който живее на небесата, и така Му се помоли от дълбочината на сърцето си:

— Благодаря ти, Боже, Създателю на всичко, на Когото обрекох себе си още от детинството си, да Ти се представя чиста и непорочна! Понеже Те възлюбих, Христе, затова претърпях това мъчение заради Тебе дори до смърт. Дай ми сега богатото възмездие — безкрайния блажен живот с Тебе, защото съхраних неугасена свещта на девството си, напоена с маслото на Твоето изповедание! И ме покажи равна с мъдрите девици и ме въведи заедно с тях в нетленния чертог на Твоето царство! О, Владико Господи Иксусе Христе, завърши моя жизнен път, та да се наситя на Твоите неизменни обещания и да благославям Твоето всевъзпявано име с Отца и Светия Дух! Амин! А на палача рече:

— Брате, почакай малко, и после ще изпълниш дадената ти заповед!

Тогава се обърна към присъстващите и каза: