Разходка в бъдещето

Моето пътуване продължава.

Този път по новопостроена магистрала пътувам с нов, бърз и луксозен автомобил на юг към морето. Близо три пъти повече автомобилни магистрали са построени за голините 1959–1965 в сравнение с предишните седем години. По тях денонощно тече поток от автомобили. Прелитат грамадни автобуси за далечни рейсове. Грамадни товарни автомобили и автомобилни влакове, съставени от влекач с по няколко тежки ремаркета, превозват огромни количества товари.

По реките плават нови кораби. Ето бързи рейсови пасажерски, които на подводни крила летят с голяма скорост.

По железопътните линии, които са станали много повече от 1958 година — дизелови локомотиви, електрически влакове. Пътуваш километри и километри покрай железопътната линия и само от време на време ще срещнеш между десетките електрически и дизелови влакове един опушен парен локомотив. Вероятно не след дълго и последните екземпляри от тях ще отидат в музеите…

Сигнал! Навлизаме в голям кръстопът. Движението тук е усложнено от много големия брой автомобили, които идват от различни посоки. Оставям кормилото и включвам електронния автомат. Докато той бързо и леко превежда автомобила през кръстовището, аз използувам да попрегледам днешните вестници. След малко отново пътувам с голяма скорост по слънчевия път към морето.

Ето го и него!

След завоя то се показва. Безкрайно, искрящо на слънцето, красиво и могъщо като моята родина. Небето над него е безоблачно и ведро като светлите хоризонти на съветската страна, устремена напред към нови мирни победи.