Сами в морето

— Недей рева, ами почни да изгребваш водата! — стресна го изнемощял мъжки глас наблизо. То забеляза на няколко метра от себе си посинялото лице на рибаря и едва го позна.

— Няма с какво да я изхвърлям! — проплака отчаяно.

— Давай с шепи! — стигна до него дрезгавият глас на спасителя му. То започна веднага, а след малко рибарят го достигна и се хвана за задната част на лодката. Тя изведнъж застана като закована, без да се клати настрани. Момчето клекна на колене и бързо-бързо захвърля вода с малките си шепи.

— Няма страшно, боцмане! — окуражи го рибарят и дори разтегна виолетовите си устни в усмивка. Дъждът започна да намалява и след малко съвсем спря. Някъде по средата на небето слънцето разкъса облаците и протегна ръка към тях. Момчето и рибарят се спогледаха и разбраха, че им предстои още доста време напред, в което ще си говорят за риби, моряшки възли и други мъжки неща. И повече нямаше да бъдат сами, защото имаше кой да ги чака на брега!