Патентът

По лицето на генерала избиха червени петна.

— Ах, ти… ти, негодник… Ти… — Дъхът му секна. — Арестувайте го!

В кабинета се втурнаха двама въоръжени цивилни. Сграбчиха Брогаци за раменете. Той рязко се дръпна назад.

— Позволете все пак да се сбогувам със сеньор генерала — възкликна Брогаци, с театрален жест сви ръце пред гърдите си, поклони се ниско на Пинберг и прошепна: — Извинете…

Генералът онемя. Изумено погледна към чашата от чая.

— Ще разрешите ли да се оттегля? — тихо попита Брогаци.

— Но, разбира се… моля ви, за бога… — изчурулика Пинберг, сдържайки с мъка треперенето на брадичката си.

Когато Брогаци напусна кабинета, по закръглените бузи на генерала се стичаха горчиви, пълни с безсилна ярост сълзички.