Двама храбреци

Ленехан тръгна нататък. Паднаха няколко капки дъжд. Взе ги като предупреждение, обърна се към къщата, за да види дали не го наблюдава младата жена и забърза по пътя. Грижата и бързината го накараха да се задъха. Чу че го викат:

— Здравей, Кърли!

Обърна се, после продължи да тича. Преследваше го Линехан, държеше дъждобрана в ръка.

— Ей, Кърли!

Изравни се с него и погледна към лицето му. Не изразяваше нищо.

— Ами, заряза ли те?

Стигнаха до ъгъла на Ели Плейс. Без отговор. Кърли зави в ляво и тръгна по пресечката. Пълно сурово хладнокръвие. Линехан вървеше до приятеля си, едвам дишаше. Беше объркан и в гласа му се прокрадна нотка на страх.

— Няма ли да ни кажеш? Опита ли с нея?

Кърли се спря пред първата лампа и го изгледа. После с жест, протегна ръка към светлината, засмя се отвори шепата си. На светлината на лампата проблесна малка златна монета.