По силата на кармата

Приятелят ми помълча, после каза замислено:

— Не можем да узнаем цялата истина за това самоубийство. Може би то не е за първи път.

— Нима искате да кажете, че и в някой свой предишен живот той вероятно се е опитвал да избяга от греха, като унищожи тялото си?

— Да. Или в много други свои предишни съществувания.

— А какво ще кажете за бъдещите?

— Само Буда знае верния отговор.

— А според неговото учение?

— Не забравяйте, че е невъзможно да узнаем какво е било в ума на този човек.

— Но ако все пак той е потърсил смъртта само за да избяга от греха?

— Тогава ще трябва да се сблъсква отново и отново с това изкушение — с цялата му мъка, с цялата му болка; да се сблъсква още хиляди пъти дори, докато не се научи да превъзмогва себе си. Не можеш да избягаш чрез смъртта от върховната необходимост да победиш себе си.

И след като се разделих с моя приятел, думите му продължаваха да ме преследват; и все още ме преследват. Те събудиха нови мисли относно някои от теориите, които си позволих да нахвърля в първата част на този разказ. Още не съм успял да се убедя, че неговото необикновено тълкуване на любовната загадка е по-несъвършено от онези, които предлагаме ние на Запад. Питам се дали любовта, която води до смърт, не означава много повече от призрачния глад на погребани страсти. Не е ли тя израз на неизбежната разплата за отдавна забравени грехове?