Отдаването
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отдаването». Краткое содержание книги:
Виктория Хънгтинтън смята себе си за много опитна в отблъскването на авантюристи и зестрогонци, докато не попада на Лукас Колбрук, загадъчния и вълнуващ млад граф на Стоунвейл. И когато той я хваща здраво в примките на диви и безразсъдни среднощни лудории и лунни разходки с коне, тя открива, че е безсилна да се съпротивлява. Но да участва в приключенията задно със Стоунвейл, се оказва много по-опасно, отколкото Виктория би могла да си представи. Защото привлекателният граф ще използва всяка нейна слабост, за да я спечели и в крайна сметка да се ожени за нея. И не след дълго дамата с кехлибарените очи се озовава в едно запустяло имение в дълбоката английска провинция, където истинската причина за прибързаната й сватба излиза наяве и където призраците от тъмното й минало се съюзяваш, за да застрашат нейния живот, честта й и единствения мъж, когото обича.
„Зестрогонец. Това е единственото обяснение“ — помисли си Виктория. Досега не беше срещала толкова спокоен, същевременно смел и агресивен мъж. При това бе необикновено изискан. Но Виктория се доверяваше на своите инстинкти. Привлечена от твърдия му сив поглед, за момент тя си затвори очите. Когато стана и си тръгна от игралната зала, графът я последва.
— Ще се оглеждам за вас по-късно тази вечер — прошепна той.
— Ако си търсите добро бъдеще, милорд, пробвайте навсякъде другаде, но при мен си губите времето. Вашата техника е първокласна, но не я намирам за привлекателна.
— Вече съм предупреден.
Стоунвейл вървеше редом с нея, когато влязоха в ослепителната и препълнена бална зала. Виктория се разтревожи отново от твърде спокойното му поведение. Черният елегантен вечерен костюм, изрядно вързаната вратовръзка, плътно прилепналите панталони и лъснати обувки не можеха да скрият накуцването с левия крак.
— За какво точно сте предупреден, милорд?
— Казват, че вие твърде слабо се интересувате от годеж, мис Хънтингтън.
— Имате погрешни сведения. Аз въобще не се интересувам. Ясно ли е? — тя леко се усмихна.
Той се наведе към нея и я погледна учудено.
— Глупости. Ако вие имахте съпруг и семейство, които да запълват вашето вечерно време, никога не бихте се развличали с нощни приключения като планираното за тази вечер.
— Аз съм напълно убедена, че приключенията са значително по-приятни от задълженията на една съпруга — каза Виктория и се усмихна широко.
— Какво ви прави толкова сигурна?
— Семейни истории, милорд. Майка ми се омъжи за своето богатство и това я погуби. Моята скъпа леля също се омъжи за своите пари. В действителност, заради нея моят чичо умря рано, по време на лов. Оттогава аз не желая да имам подобна съдба и затова избрах да не поемам риска на венчилото.
— А не се ли страхувате, че може да изпуснете една изключително важна част от живота си като жена? — осмели се да забележи Стоунвейл.
— Ни най-малко! Не съм видяла нищо за препоръчване от съпружеския живот — и Виктория разтвори елегантното си ветрило, за да прикрие неприятната тръпка. В съзнанието й изплуваха спомени от непрекъснатите дребни жестокости и пиянския тормоз на баща й спрямо нейната майка. Тези спомени бяха винаги в съзнанието й и дори ярките светлини на балната зала не можеха да ги прогонят.
Тя развя един-два пъти ветрилото, като се надяваше, че Стоунвейл ще разбере, че темата на разговора я отегчава.
— А сега, милорд, извинете. Виждам една приятелка и трябва да говоря с нея.
Стоунвейл проследи погледа й.
— Ах, очи! Неустрашимата Анабела Линдууд. Няма никакво съмнение, че тя също ще се страхува да обсъжда тазвечерните планове. Изглежда, откакто ми отказахте съдействие, ще трябва сам да разуча подробностите. Но не се страхувайте, аз съм добър стратег — Стоунвейл едва целуна ръка на Виктория. — Ще се видим по-късно, мис Хънтингтън.
— Ще се моля да намерите нещо по-интересно тази вечер от това да ни бъдете придружител.
— Едва ли — слаба усмивка пламна върху устните му, показвайки здрави и бели зъби.
Виктория се извърна от него с елегантно завъртане на своята златистожълта рокля, като отказа да даде дори един прощален поглед. Този мъж не бе просто опасен — той бе нетърпим. Трябваше да знае повече, преди да позволи да бъде примамена в игралната зала тази вечер. Въпреки всичко не бе естествено за една дама да играе на карти с такъв човек. Но тя винаги е имала желание за приключения и този проклет човек веднага почувства това. Почувства го и използва слабостта й. Трябва да запомни това.
Стоунвейл й бе представен от Джесика Атертън, а това не бе маловажно. Всички знаеха лейди Атертън като образец на добро поведение. Стройна, чернокоса, със сини очи, виконтесата не бе просто млада, изтънчена и мила. Тя бе и скромна, грациозна, изключително внимателна и педант на благоприличието. Никога не би представила на своите гостенки развратник или зестрогонец.
— Вики, търсих те навсякъде — Анабела Линдууд се забърза към нея. Държеше ветрилото си разтворено и го използваше за прикритие на устните си, като говореше шепнешком. — Наистина ли си играла на карти със Стоунвейл? Ах, ти, немирнице! Кой спечели?
— Аз — въздъхна Виктория.
— Той каза ли ти, че Берти го е поканил с нас тази вечер? Бях вбесена, но Берти успя да ме убеди, че за нас ще бъде по-добре да имаме още един придружител.
— И на мен ми беше дадено да разбера.
— О, скъпа, ти си ядосана! Съжалявам много, Вики, но бях безпомощна! Берти обеща, че нищо няма да казва за нашите планове, но явно Стоунвейл го е разпитвал настоятелно.