Прелъстяване
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстяване». Краткое содержание книги:
— В кухнята разправят, че е дошъл да си търси нова булка. Хвърлил бил око на внучката на лорд Доринг. Този път негова светлост искал някое тихо и скромно селско момиче. Някоя, която няма да му създава неприятности.
— Не го упреквам. И аз щях да мисля тъй, ако съм бил вързан за оная проклета дяволска котка, на която бе налетял първия път.
— Меги от кухнята казва, че първата му жена била вещица, която превърнала негова светлост в дявол.
— Права е. И все пак, малко ми е жал за госпожица Доринг. Толкова е добра. Помня как ни помогна през зимата с онези нейни билки, когато майка пипна лошата кашлица. Мама се кълне, че госпожица Доринг й е спасила живота.
— Но госпожицата ще стане графиня — припомни слугата.
— Дори и така да е, ще й се наложи да плати скъпо за привилегията да бъде съпруга на дявола.
Софи седеше на дървената пейка пред къщичката на старата Бес и внимателно сипваше изсушения синчец в малко пакетче. Тя го прибра във вързопчето с билки, които току-що си беше избрала. Запасите й от такива основни неща като чесън, магарешки трън, куче грозде и мак напоследък бяха доста намалели.
— Това ще ми стигне за следващите няколко месеца, Бес — обяви тя, изтръска ръцете си и стана. Не обърна никакво внимание на зеленото петно, останало върху старата й вълнена пола за езда.
— Внимавай, когато се наложи да нравиш отвара от мак за ревматизма на лорд Доринг — предупреди я Бес. — Тази година макът е доста силен.
Софи кимна на сбръчканата старица, от която бе научила толкова много.
— Ще го премеря внимателно. А ти как си? Имаш ли нужда от нещо?
— От нищо нямам нужда, детето ми. — Докато си бършеше ръцете в престилката, Бес огледа с тъжни очи остарялата къщурка и градината с билките. — Имам всичко, което ми трябва.
— Винаги казваш така. Ти си от малкото хора, които са доволни от живота си, Бес.
— Човек винаги може да намери покой, ако наистина го търси.
Усмивката на Софи угасна.
— Може би. Но първо трябва да потърся някои други неща.
Бес я погледна съчувствено, избледнелите й очи се изпълниха с разбиране.
— Мислех, че вече си се отказала да отмъщаваш, дъще. Тази история трябва да остане в миналото, където й е мястото.
— Нещата се промениха, Бес. — Софи заобиколи малката къщичка със сламения покрив и се приближи към коня си. — Както изглежда, може да ми се удаде още една възможност за възмездие.
— Ако имаше малко здрав разум, щеше да ме послушаш и да забравиш всичко това, дете мое. Станалото станало. Сестра ти, мир на душата й, вече я няма. С нищо не можеш да й помогнеш. Ти трябва да живееш твоя собствен живот. — Бес се усмихна с беззъбата си уста. — Чух, че тези дни ти се налага да обмислиш някои доста по-важни неща.
Софи погледна остро старата жена, правейки неуспешен опит да оправи шапката си за езда, наклонена под доста странен ъгъл.
— Както винаги, ти знаеш всички селски клюки. И си чула, че съм получила предложение за женитба от самия дявол.
— Хората, които наричат лорд Рейвънуд дявол, са същите, които се занимават с клюки. А мен ме интересува само истината. Вярно ли е?
— Кое? Че лордът е близък роднина на Луцифер? Да, Бес, почти съм сигурна, че е вярно. Никога по-рано не съм срещала толкова арогантен човек като негова светлост. Този вид високомерие с положителност идва от дявола.
Бес нетърпеливо поклати глава.
— Исках да кажа, вярно ли е, че ти е направил предложение?
— Да.
— Така ли? А ти кога ще му отговориш?
Софи сви рамене, отказвайки се повече да се занимава с шапката си. Шапките винаги й създаваха проблеми.
— Дядо ще му даде отговор днес следобед. Графът изпрати съобщение, че ще пристигне в три часа.
Бес внезапно спря на каменната пътека. Сивите къдрици изскочиха изпод жълтото й муселинено боне. На сбръчканото й лице се изписа изумление.
— Този следобед? А ти си избираш билки от запасите ми, сякаш е най-обикновеният от всички дни! Какви са тия глупости, дъще? Сега трябваше да си в Чесли корт, облечена в най-хубавата си рокля!
— Защо? Дядо ще се оправи и без мен. Той е напълно способен да каже на дявола да върви по дяволите.
— Да каже на дявола да върви по дяволите? Софи, дъще, да не си заръчала на дядо си да откаже на лорда?
Софи се усмихна мрачно, заставайки до кафявия кон.
— Точно така, Бес. — Тя натъпка малките пакетчета с билки в джобовете на дрехата си.
— Глупости! — възкликна Бес. — Не мога да повярвам, че лорд Доринг е чак толкова оглупял. Той знае, че ти никога няма да получиш по-добро предложение, дори и да живееш още сто години.
— Не съм чак толкова сигурна — рече сухо Софи. — Естествено, зависи от това, какво ти разбираш под добро предложение.