Дивият рай
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Канарчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивият рай». Краткое содержание книги:
Той е млад, напорист мъж, свикнал от рано да се справя сам с всички предизвикателства на съдбата. Но под привидно гладката повърхност на живота му кипи разрушителна жажда за отмъщение — и Джаред Бъркет напуска дивия рай на Хаваите, за да се отправи на далечно пътешествие към Бостън. Там Съдбата му е подготвила невероятна изненада…
Едмънд Бъркет отстъпил правата си върху новата къща, в чисто построяване участвал, и се преместил в града, по-близо до офиса на кредитната компания, която двамата братя били основали. Заради спречкването им Родни предоставил управлението на компанията на Едмънд и се заел е друга дейност — закупуване на земя.
На чужденците не било позволено да купуват земя в Хавай, но заради Ранел и нейните далечни хавайски прадеди, Родни могъл да закупи обширни територии по северния бряг на Оаху. Там той основал захарна плантация, която била далеч от конкуренцията с по-големите, но все пак достатъчно голяма, за да се включи в производството на острова.
С печалбата от продукцията и от кредитната компания, Родни започнал дърводелски бизнес. Отначало търгувал предимно с корабни компании, а после се заел със строеж на къщи. Натрупал неголямо състояние, което обаче изгубил през 1872 г., когато в икономиката настъпила голяма криза. Родни задлъжнял заради плантацията и накрая бил принуден да я изостави. Единствено кредитната компания просперирала в този труден период.
През това време бракът на Родни се разпадал. Безнадеждната меланхолия на жена му се отразила и на бизнеса му. След смъртта на Ранел, на Родни му трябвало доста време, за да се съвземе и да изправи бизнеса си отново на крака.
Родни Бъркет умрял при корабокрушение, оставяйки на двете си деца едно вече възстановено финансово състояние.
Единственият му син, Джаред, живееше сега в къщата на Беретания стрийт. Тази територия понастоящем бе част от Хонолулу. Сестрата на Джаред, Малиа, по-малка от него с десет години, обитаваше през по-голяма част от годината къщата на северния бряг на острова, построена на земята, която някога е била захарна плантация.
Джаред Бъркет бе доказал на всички, че е достоен да заеме мястото на баща си. Родни бе отгледал син, с който можеше да се гордее. Джаред беше от мъжете, които никога не скланят глава пред проблемите, колкото и тежки да са те, за което го уважаваха, но и малко се страхуваха от него.
В американското общество Джаред бранеше и се гордееше с хавайската си кръв. Хаитяните го смятаха за свой приятел.
След смъртта на майка му той стана мрачен и затворен в себе си. Това настроение бе съвсем естествено в началото, но не се промени и впоследствие. Мъката у Джаред растеше и се превръщаше в мъчителна омраза, която продължи да го разяжда шестнадесет години след смъртта на майка му.
Сега, след толкова години, надеждата да се очисти веднъж завинаги от тази омраза, дойде при Джаред с едно писмо.
На път за офиса на чичо си Джаред прочете писмото поне десет пъти.
Скъпи мистър Бъркет,
За мен е удоволствие да ви зарадвам с добри новини, толкова скоро, след като получих писмото ви. Наехте ме да открия някой си Самуел Бъроуз, който преди деветнадесет години е посетил островите, и това аз успях да сторя.
Следвайки инструкциите ви, започнах да търся в Бостън и след известни затруднения открих името му. Той е многоуважаван член на бостънското общество. Живее на Бейкън стрийт, в аристократичната част на града — Бак Бей. Известен е с корабостроителната си компания, една от най-големите в щата Масачузетс.
Без съмнение, това е Самуел Бъроуз, за когото ми писахте че трябва да открия. Ако желаете и занапред да ви служа, аз съм на ваше разположение.