Геометрия на любовта
- Автор: Чивер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Геометрия на любовта». Краткое содержание книги:
Ако се съдеше по срещата със съпрузите Макгауън, пътуването до Чикаго бе пълен провал, но затова пък финансово то се оказа изгодно и семейство Малори реши да замине в отпуска. Мистър и мисис Малори постъпваха винаги така, когато се чувстваха материално добре. Пътуваха със самолет до Италия и се настаниха в един малък хотел близо до Сперлонга, където бяха отсядали и преди. Малори беше много щастлив и през десетте дни, прекарани на крайбрежието, нямаше нужда от Евклид. Преди да отлетят обратно, те се отбиха в Рим и последния ден отидоха да обядват на Пиаца дел Пополо. Поръчаха си раци, смяха се, пиха, чупиха черупките със зъби и тогава изведнъж Матилда изпадна в меланхолия. Изстена и Малори разбра, че отново има нужда от Евклид.
Матилда очевидно бе потисната, но денят сякаш обещаваше на Малори методично и с помощта на геометрията да съумее да изолира причините за нейното лошо настроение. Ресторантът предлагаше чудесни условия за това. Всичко беше изрядно и благоуханно. Останалите посетители бяха най-прилични италианци, до един непознати, и той не можеше да си представи, че някой от тях е виновен за унинието й. Тя с удоволствие бе изяла омара си. Покривката беше чиста, сребърните прибори излъскани, келнерът учтив. Малори огледа обстановката — цветя, купища плодове, движението на площада отвън. Нищо от това не можеше да породи тъгата и горчивината, изписана на лицето й.
— Не искаш ли сладолед или плодове? — попита той.
— Ако искам нещо, мога и сама да си поръчам — каза тя. Така и постъпи. Направи знак на келнера. Поръча сладолед и кафе само за себе си и изгледа мрачно Малори. Той плати сметката и я попита дали иска да вземат такси.
— Ама че тъпа идея — каза тя и се намръщи с погнуса, сякаш той бе предложил да прахосат спестяванията си или да пратят децата си да играят в цирка.
Тръгнаха към хотела, но не вървяха редом, а един зад друг. Светлината беше ярка, горещината непоносима и ти се струваше, че улиците на Рим винаги са били напечени и ще бъдат до края на света. Дали задухът не бе се отразил на настроението й?
— А може би ти пречи горещината, мила? — попита той. Тя се обърна и каза:
— Стига, досаждаш ми.
Той я остави във фоайето и отиде в близкото кафене.
Реши своите проблеми, поставил линийката върху гърба на листа с менюто. Когато се върна в хотела, жена му бе излязла. Прибра се в седем часа и още с появата си в стаята започна да плаче. Следобедната геометрия му доказа, че нейното щастие, а също и това на децата, е накърнено от някакъв неизмерим подводен поток на чувствата, който бушува тайнствено в нейното същество и ненадейно изригва без всякакъв повод.
— Извинявай, мила — каза той. — Какво се случи?
— Никой в този град не разбира английски — изхълца тя, — абсолютно никой. Загубих се и трябваше да питам петнайсет души за пътя до хотела, но никой не ме разбра.
Тя влезе в банята и тръшна вратата, а той седна на прозореца и видя да минава облак с идеална форма; после се появи онази метална светлина, която понякога изпълва небето на Рим, преди да се стъмни.
Няколко дни след завръщането си Малори трябваше отново да отиде в Чикаго. Свърши работата си за един ден и без да се обади на Макгауън, взе влака в четири часа. В четири и половина се отби във вагон-ресторанта да пийне нещо и съзря в далечината грамадата на Гари. Повтори наум онази теорема, която коригираше ъгъла на отношението му към пейзажа на Индиана. Поръча си пиене и погледна през прозореца към Гари. Нищо не се виждаше. Чрез някаква грешка в изчисленията той бе обезсилил Гари. Града го нямаше. Липсваше дъжд, мъгла, внезапен мрак — явления, които да оправдаят странния факт. Прозорците на вагона бяха пусти. Индиана я нямаше. Той се обърна към жената отляво и попита:
— Това там е Гари, нали?
— Ами да — каза тя. — Какво има? Не виждате ли?
Един равнобедрен триъгълник отне жилото на забележката й, но нямаше следа и от останалите градове, които трябваше да се появят. Той се прибра в спалното купе самотен и уплашен. Зарови лице в ръцете си и когато отново погледна ясно, видя светлините на прелезите и малките градчета, но към тях не бе прилагал геометрията си.