Убиецът

— Сигурен ли сте?

— Да — отвърна Джонс. — Съвсем сигурен.

Стейн стана от стола си.

— Ще пледирам за невменяемост — заяви. — Ако разкажа тази история на съдебните заседатели и изтъкна вашата възраст, те могат да ви признаят за кротък. Но остатъка от живота си ще прекарате затворен в психиатрия — това е най-доброто, с което мога да ви помогна.

— Мистър Стейн — каза Джонс, — такава е цената. Даже и да седна на електрическия стол, цената пак ще бъде такава.

Стейн се намръщи.

— Ако всичко е истина, ако сте убили толкова хора, вие ще бъдете запомнен като един от най-големите убийци на двайсети век, мистър Джонс. Каква може да бъде цената тогава?

Джонс едва не падна от гръмогласния смях, в който избухна, а полицаят се обърна, готов да се намеси, но Стейн му направи знак да се отдалечи.

Малко по-късно, Джонс се намести на стола си.

— Мистър Стейн — рече по-въздържано, — ако аз бъда запомнен от историята като един от най-големите убийци на двайсети век, с няколко десетки убийства на моя сметка, именно това ще бъде цената.

Стейн неразбиращо се вторачи в него, докато Джонс продължаваше да се залива от смях.