Телевизионна реклама

Обратно в спалнята. ЛУНАТА в прозореца се е смалила. Свивайки се, тя е станала по-ярка: бледнината й изглежда гореща, почти слънчева.

МЪЖЪТ се пъха в ЛЕГЛОТО и натъпква восъчните ТАПИ в ушите си. Острите ярки ивици на шума, изрязани в тъмнината, се размазват в сивкави нишки, в една неразличима покривка. И той все повече осъзнава, долавя докосването на това покривало като източник на нещо добро, сякаш до него се е допряло НЕБЕТО. Незнайно как, ЖЕНА му доброволно премества тежестта си към широкия хоризонт, където всеки натиск преминава в един тъп ръбец. Той дочува подземен свирещ шум — звука на собственото си дишане. Погребал е и себе си, и своите размери. Черепната му пещера трепти от безсмислици. Панорама с камерата, затъмнение, образът изчезва. Така става всяка нощ.

Остава само един въпрос: какво се рекламира?

1. Тапи за уши

2. Природен газ

3. Падението на Луцифер

4. Или Нищо?