Белег от бълха

— Що стана? — попитаха селяните.

Иван Гамаша усети лекота в себе си и спокойствие. Нищо като че вече не пъплеше под ризата му.

— Слушайте бе, вас хапе ли ви? — попита той.

— Не ни хапе — казаха селяните.

— И мен не ме хапе — каза Гамаша. — Бълхите май че избягаха.

— Вярно, избягали са.

— Стойте! — сети се Иван, макар че всички стояха. — Знаете ли, че бълхите са нападнали зверовете и ги прогониха от селото.

— Истина — заклатиха глави селяните. — Бълхите са нападнали зверовете. Те хапеха като бесни.

— Те не са бесни — каза Гамаша, — но са зли, защото са кучешки.

Селяните се разотидоха по домовете си. Тръгна си и Иван Гамаша. Той се спря пред вратата и погледна натам, където вечерта бе окачил гамашите да се проветрят. Но там, пред вратата, нямаше нищо, само един гвоздей стърчеше.

Възползван от хаоса, някакъв звяр бе задигнал неговите банатски гамаши.