Рийган
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: james river #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Митев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рийган». Краткое содержание книги:
— Това не е вярно. Та вие сте мой вуйчо!
— Голяма работа! Ти щеше да се хвърлиш на врата на някой долен, натруфен франт и той щеше да пропилее всичко най-късно за пет години. Ето защо реших да ти дам това, което ти трябва, и същевременно да получа онова, което ми се полага.
— Почакайте! — възкликна Фаръл със задушен от вълнение глас. — Нима имате предвид мен? Защото ако е така, аз ще…
Джонатан го остави втрещен и продължи:
— Е, какво решаваш? Да го вземеш, или веднага да напуснеш дома ми?
— Вие не можете… — започна Фаръл.
— Естествено, че мога, дявол да го вземе, и ще го направя! Вие сте луд ако допускате, че ще я храня още пет години за мое чисто удоволствие.
Зашеметена, Рийган гледаше ту към единия, ту към другия, Фаръл, крещеше сърцето й. Как можа да се излъже толкова в него? Той съвсем не я обичаше, той ламтеше само за парите й.
— Какъв ще бъде твоят отговор? — настоя Джонатан.
— Ще си събера нещата — прошепна Рийган.
— Но без дрехите, за които съм плащал — подигра й се той.
И двамата мъже не подозираха, че Рийган Уистън е много горда по природа. Майка й беше избягала от семейството си и се бе омъжила за беден служител. Но понеже беше работила упорито заедно с него и беше вярвала в него, двамата натрупаха състояние. Майка й беше на четиридесет години, когато Рийган се роди, а две години по-късно загина със съпруга си при нещастие с лодка. Рийган отрасна под закрилата на единствения си роднина, брата на своята майка. През това време тя нямаше никакво право да пипа нещо от онова, което беше наследила от родителите си.
— Аз напускам къщата — отвърна тя невъзмутимо.
— Рийган, бъдете разумна — каза Фаръл. — Къде ще отидете? Та вие не познавате никого.
— Нима трябва да остана тук и да се омъжа за вас? Няма ли да ви е неприятно, че сте се оженили за такава глупава гъска?
— Оставете я да върви! Пак ще се върне, няма къде да отиде! — сопна се Джонатан. — Нека види какво представлява света и после непременно ще се върне.
Рийган се смути изведнъж, като забеляза омразата в очите на вуйчо си и презрението по лицето на Фаръл. Преди да й мине друга мисъл, подобна на тази — да падне на колене пред Фаръл — тя се обърна кръгом и избяга от къщата.
Навън беше тъмно като в рог, а вятърът от морето свиреше през дърветата. Спря на стълбището и вирна гордо брадичката си. Щеше да им покаже, че не е непотребна твар, както изглежда, си мислеха. Камъните под нозете й бяха студени, тя се отдалечаваше от къщата, съвсем забравила, че е облечена с нощница. Един прекрасен ден, помисли си тя, ще се върна с копринена рокля и величествени пера в косите. Фаръл щеше да падне на колене пред нея и да заяви, че е най-красивата жена на света. Естествено тогава щеше да дава изискани вечеринки и да бъде известна. Щяха да я превъзнасят заради нейното остроумие, заради нейната интелигентност и не на последно място заради нейната извънредна красота.
Студът я пронизваше така силно, че тутакси забрави за мечтите си. Спря се до желязната ограда на градината и взе да разтрива ръцете си. Къде се намираше всъщност? Спомни си думите на Фаръл, че се отнасяли към нея като към пленница и това беше самата истина. Откакто навърши две години, тя много рядко беше напускала Уистън Мейнър. Слугини и наплашени гувернантки бяха единствената й компания, а градината единственото място за нейните развлечения. Макар че беше сама, рядко се чувстваше самотна. Това чувство се събуди едва тогава, когато се запозна с Фаръл.
Облегна се на желязната ограда и закри лице с длани. Какво ще стане с нея? Какво щеше да прави сама в нощта и то по нощница?
Вдигна глава, когато дочу приближаващи стъпки. Сияйна усмивка озари лицето й: Фаръл беше изтичал след нея. Когато се обърна с гръб към оградата, единият й ръкав се закачи за железните краища и платът се разпра по рамото. Тя обаче не обърна внимание на щетата и се затича срещу силуета.
— Хей, момиче, — извика дрипав младеж. — Идваш ми като на тепсия, направо облечена за леглото.
Рийган побягна назад и се спъна о подгъва на дългата си нощница.
— Няма защо да се боите от Чарли — каза мъжът. — Не искам нищо от теб, ако ти не искаш.
Рийган побягна с всичка сила. Сърцето й биеше до пръсване в гърдите, ръкавът й се разпаряше все повече. Нямаше никаква представа накъде бяга. Падаше, ставаше и продължаваше да тича.
Изглежда минаха часове, преди да свърне в една уличка и сърцето й се успокои дотам, че да чуе мъжки стъпки. Когато сетне всичко около нея утихна, тя облегна главата си на влажния тухлен зид и вдиша соления мирис на риби и морска вода. Долови смях, който идваше от дясната й страна. Хлопна врата, щракна ключалка, изскърца метал и отекна крясъкът на морска чайка.