Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Зачуди се колко души ще разберат обяснението. Това отчасти бе отговорът, разбира се, ала исполинските илдирийски бойни кораби, които стояха на пост, му напомняха за истинските причини за тази екстравагантна демонстрация.
Трябваше да изпробват кликиския факел не защото отчаяно се нуждаеха от жизнено пространство — имаше много повече приемливи светове за колонизиране, отколкото хората някога можеха да заселят. Не, правеха го от политическо високомерие. Ханзата трябваше да докаже, че хората наистина могат да направят такова нещо, такъв величествен и екстравагантен жест.
Сто осемдесет и три години преди това Илдирийската империя бе избавила теранските заселнически кораби от безцелните им космически пътешествия. Илдирийците бяха дали на хората своя скоростен космически двигател и бяха приели Земята в растящата си галактическа общност. Хората смятаха Илдирийската империя за доброжелателен съюзник, но от известно време Базил внимателно наблюдаваше извънземните.
Древната цивилизация беше в застой — богата на ритуали и история, ала на съвсем малко нови идеи. Хората бяха онези, които усъвършенстваха илдирийския космически двигател. Ентусиазирани колонизатори и предприемачи — дори космическата циганска измет на скитническите кланове — бързо бяха запълнили старите илдирийски обществени и търговски ниши и човекът само за няколко поколения бе утвърдил положението си.
Ханзата с шеметна скорост растеше, докато нейните тромави извънземни благодетели чезнеха. Базил беше убеден, че хората скоро ще завладеят боледуващата Империя. След демонстрацията на кликиския факел илдирийците щяха да бъдат впечатлени от теранските способности — и щяха да изгубят желание да изпитат човешкия нрав. До този момент извънземната империя не бе проявила никакви признаци на агресивност, но председателят не вярваше напълно на алтруистичните мотиви на потайните илдирийски съседи. Беше най-добре да им напомнят за човешките технически способности, при това по изключително фин начин.
По време на предстартовото броене Базил отиде да си вземе втора чаша шампанско.
3.
Адар Кори’нх
Адар Кори’нх, върховният адмирал на илдирийския слънчев флот, наблюдаваше безумието на човеците от командния център на своя главен кораб.
Въпреки че резултатът от този безсмислен опит имаше важно значение за бъдещите отношения между Илдирийската империя и Теранския ханзейски съюз, адарът бе довел само септа, група от седем бойни кораба. Магът-император му беше заповядал да не проявява прекалено голям интерес към събитието. Никой илдириец не биваше твърде много да се впечатлява от каквито и да било действия на тези парвенюта.
Въпреки това беше въпрос на гордост Кори’нх да ремонтира корабите, да изрисува знаците на корпусите им и да прибави зашеметяващи светещи ивици като първични обозначения. Корабите му приличаха на пъстри дълбокоморски същества, готвещи се за предбрачен танц. Слънчевият флот разбираше от грандиозни зрелища и военни спектакли много повече от хората.
Председателят на Ханзата го бе поканил на наблюдателната платформа, откъдето можеше да проследи изкуственото възпламеняване на газовия гигант. Адарът обаче беше предпочел да остане тук, в командния център. Засега. Щом започнеше самият експеримент, той щеше да се появи с политически допустимо закъснение.
Кори’нх бе теснолик хибрид между благородник и воин, подобно на всички висши офицери в слънчевия флот. Лицето му беше гладко, с хуманоидни черти, защото по-висшите раси приличаха на единствения човешки род. Въпреки физическите си прилики обаче илдирийците принципно се различаваха от теранците, особено по сърцата и умовете си.
Кожата на Кори’нх имаше сивкав оттенък. Главата му бе гладка, освен буйната качулка, свита назад по темето му, символ на високия му ранг. Адарската униформа се състоеше само от една дреха — дълга туника от многопластови сиви и сини люспи, стегната с колан на кръста.
За да подчертае, че не отдава голямо значение на тази мисия, той не си беше сложил многобройните военни отличия, но хората изобщо нямаше да забележат този тънък намек. Кори’нх наблюдаваше припрените научни действия със смесица от снизходителен присмех и загриженост.
Въпреки че през последните два века многократно бяха помагали на младата раса, илдирийците все още смятаха човеците за нетърпеливи и невъзпитани. Културни деца, осиновени повереници. Навярно расата им имаше нужда от богоподобен всемогъщ ръководител като мага-император. Златната ера на Илдирийската империя вече продължаваше хилядолетия. Хората можеха да научат много от по-старата раса, ако си направеха труда да внимават, вместо да се инатят и да повтарят нейните грешки.