Съседната врата

Бащата на Пол й подаде панталоните му. Тя ги изтръска и ги преметна грижливо на облегалката на единия от столовете. Пръстите й напипаха издутината в джоба му.

— Тези момчешки джобове! — доволна рече тя. — Пълни са с детски тайни! Омагьосана жаба или вълшебно ножче, подарено от някоя красива принцеса? — тя погали издутината.

— Той не е вече малко момче — рече баща му. — Доста е голям, за да мисли за подобни неща.

Майката на Пол вдигна ръце.

— Не бързай, не бързай толкова! Като го видях как е заспал, си помислих, колко ужасно кратко е детството. — Тя бръкна в джоба и въздъхна многозначително. — Момчетата така съсипват дрехите си и най-вече джобовете.

После извади съдържанието му и го поднесе към Пол.

— Би ли казал на мама какво е това тук? — рече тя закачливо.

Топката приличаше на увяхнала хризантема с листа от банкноти по един, пет, десет, двайсет долара и омазани с червило кърпички. От тях се носеше задушаващ мирис на парфюм, който съвсем объркваше детското съзнание на Пол.

— Каква е тази миризма? — рече баща му, душейки въздуха.

— Това е табу — промълви майката на Пол и съзаклятнически вдигна очи към тавана.