Дипломатически имунитет
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дипломатически имунитет». Краткое содержание книги:
На станция Граф ги чака миш-маш от дипломатически боричкания, нееднозначна лоялност, стари приятели, нови врагове, расово напрежение, лъжи и измами, мистериозни изчезвания и една смъртоносна тайна с по-дългосрочни последици, отколкото дори Майлс очаква — надбягване с времето под угрозата от смърт в ужасяващи нови форми.
— О, да. — Устните й се изкривиха отвратено.
— Е, да, знам, че е досадно, но теб много те бива да отсяваш важното от плявата. Да не говорим за информацията, която може да получи човек само от това кой какви лъжи се опитва да пробутва. Е, и истини също. Като нищо може да се срещнем с хора, които по една или друга причина не биха говорили пред мен, но биха споделили с теб.
Тя махна леко със свободната си ръка в знак, че признава аргумента му.
— Освен това… за мен ще е истинско облекчение да има поне един човек, с когото да мога да разговарям свободно.
При тези му думи усмивката й леко се кривна на една страна.
— Събеседник ли ти трябва, или отдушник?
— Аз… ха!… подозирам, че тази история ще ми образува достатъчно нерви и душевни отпадъци, вярно. Дали ще можеш да ме изтраеш? Ситуацията може да загрубее. Да не говорим за задължителната досада.
— Знаеш ли, Майлс, ти непрекъснато повтаряш, че работата ти е скучна, обаче оченцата ти изведнъж нещо засвяткаха.
Той се изкашля и сви рамене без грам разкаяние.
Доброто й настроение се стопи, веждите й бавно се смъкнаха.
— Колко време мислиш, че ще ти отнеме тази задача?
Майлс се замисли за сметките, които без съмнение си правеше и Екатерин. Оставаха още шест седмици, плюс-минус няколко дни, до насрочените раждания. Според първоначалните им планове за пътуването щяха да са се прибрали по живо по здраво в Дом Воркосиган цял месец по-рано. Пети сектор беше в посока противоположна на Бараяр от сегашното им местоположение, доколкото мрежата от точки за скок, които хората използваха, за да се придвижат от „тук“ до „там“, можеше да има посоки. Няколко дни да стигнат до станция Граф, плюс още две седмици най-малко, за да се придвижат оттам до дома, дори с най-бързия от бързите куриерски кораби.
— Ако успея да уредя нещата за по-малко от две седмици, ще се приберем вкъщи навреме.
Тя се засмя тихичко.
— Колкото и да се опитвам да бъда модерна и да се държа по галактически, това ми се вижда много странно. Мъжете често не успяват да се приберат навреме вкъщи за раждането на децата си. Обаче „Майка ми не е била в града, когато съм се родил, и не е могла да присъства“ просто ми се струва… струва ми се някак по-основателно като оплакване.
— Ако нещата се проточат, сигурно ще мога да те пратя вкъщи сама с подходящ ескорт. Но и аз искам да съм там. — Поколеба се. „За пръв път ми е, по дяволите, естествено е да се държа като побъркан“ беше израз на очевидното, който съумя да преглътне преди да е стигнал до устните му. Първият брак на Екатерин й беше оставил наследство от чувствителни на досег белези, нито един физически, а темата, която обсъждаха сега, се приближаваше опасно до някои от тях. „Перифразирай, о, велики дипломате.“ — По-… по-лесно ли ти е, като ти е за втори път?
По чертите й се разля вглъбеност.
— Ники се роди по естествения начин, така че всичко беше много по-трудно. Репликаторите ни спестяват толкова много рискове — всички генетични дефекти на децата се отстраняват в самото начало, не ги заплашват и увреждания при тежко раждане… Знам, че износването в репликатор е нещо по-добро, по-отговорно, откъдето и да го погледнеш. Не е като да измамиш на дребно децата си. И все пак…
Той вдигна ръката й и притисна устни към кокалчетата й.
— Мен не ме мамиш на дребно, уверявам те.
Собствената му майка беше ревностен фен на репликаторите и с пълно основание. Той вече се беше примирил, на трийсет и кусур години, с физическите увреди, които беше получил в утробата й при нападението със солтоксин. Дължеше живота си на спешното прехвърляне в утробен репликатор. Тератогенната военна отрова му беше оставила за спомен нисък ръст и чупливи кости, но адът от хирургически интервенции в детството му беше осигурил почти ненарушени жизнени функции, макар, уви, не и пълния му ръст. Повечето му кости бяха заменени една по една със синтетични, кога планирано, кога поради инцидент, но винаги една по една. Останалите му здравословни проблеми обаче си бяха изцяло по негова вина. Това, че все още беше жив, му се струваше по-малкото чудо в сравнение с чудото, че беше спечелил сърцето на Екатерин. Техните деца нямаше да страдат от травми като неговите.
Той добави:
— А ако ти се струва, че сега ти е прекалено лесно и по тази причина не се чувстваш достатъчно добродетелна, е, само почакай да излязат от репликаторите.
Тя се засмя.
— Много добър аргумент!
— Така-а — въздъхна той. — Намислил бях с това пътуване да ти покажа великолепието на галактиката, в компанията на най-елегантното и изискано общество. А сега, изглежда, съм на път да се озова в клоаката на Пети сектор, в компанията на банда настръхнали, истерични търговци, леснораздразними бюрократи и параноидни военни. Животът е пълен с изненади. Ела с мен, любов моя! За да не полудея окончателно.