Дивачката
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивачката». Краткое содержание книги:
Кайл се поколеба за миг, но скоро желанието да спечели в тази рискована игра надделя.
— Аз имам друг… ангажимент. И след като не мога едновременно да бъда на две места, искам ти да отидеш в Уорфийлд.
Доминик го зяпна смаяно.
— Мили Боже, Кайл, какво може да е по-важно от това да се опознаеш с момичето, за което възнамеряваш да се ожениш? Трябва ти сам да решиш дали наистина си готов да сключиш този странен брак. Как бих могъл аз да те заменя в една толкова деликатна мисия?
— Другият ми ангажимент не е твоя работа! — сряза го брат му. — А колкото до отношенията ти с лейди Мериъл, макар че вероятно е твърде пресилено да допусна, че си истински джентълмен, след като досега си помагал на толкова много птички с прекършени криле, едва ли ще си способен да нараниш едно невинно същество. Освен ако не си се променил до неузнаваемост.
Доминик стисна зъби и преглътна язвителния си отговор. Щеше да бъде грешка, ако позволи на Кайл да го ядоса. Помисли си с копнеж за Брадшо Манър, но нямаше как да не изтъкне най-очевидното разрешение.
— А не е ли по-разумно да отложиш посещението си в Уорфийлд, докато не приключиш с другия си ангажимент? Или обратното?
— Нито един от двата ми ангажимента не може да се отложи. — Кайл смръщи тъмните си вежди. Много отдавна не бяха прекарвали толкова дълго време заедно. За Доминик се оказа изнервящо да вижда собствените си жестове и маниери у брат си.
— Лейди Мериъл има двама настойника — обясни Кайл. — Вуйчо й, лорд Еймуърт, поддържа нашия брак. Той смята, че един подходящ съпруг, както и бъдещите й деца, ще й помогнат да стане нормална жена.
— Хм, надали е възможно. Особено след толкова години…
— Подозирам, че тайното желание на лорд Еймуърт е племенницата му да има наследници. Той е бил много близък със сестра си. Предполагам, че така се надява да се утеши за преждевременната й смърт.
Доминик успя да потисне гримасата на отвращение.
— Вероятно всичко това има някакъв смисъл, но защо е нужно да се бърза? Ако са избрали именно теб като жребец за разплод, няколко седмици по-рано или по-късно няма да бъдат фатални за продължението на рода.
— Има едно усложнение. Чичо й, лорд Греъм, който е неин настойник откъм бащина страна, е против идеята лейди Мериъл да бъде омъжена. Той смята подобен брак за грях срещу природата.
Доминик бе напълно съгласен с лорд Греъм.
— Значи Еймуърт копнее да обяви годежа, преди Греъм да е усетил какво се крои зад гърба му. Струва ми се, че се намесваш в някаква ужасна бъркотия, която може да приключи с невероятен скандал.
— Лейди Мериъл е на двадесет и три. Досега не е обявявана за невменяема, така че не се нуждае от позволението на настойниците си, за да се омъжи. — Въпреки че говореше плавно и уверено, нещо в погледа на Кайл издаваше смътно безпокойство. — Лорд Еймуърт ме увери, че Греъм ще се примири със свършения факт, стига девойката да изглежда доволна от промяната. И понеже в момента Греъм е на пътешествие из Европа, Еймуърт иска племенницата му да се омъжи преди завръщането му.
— А на теб, Кайл, защо ти е нужна тази женитба? Има много други богати наследнички. Не ми се вярва да вършиш всичко това само защото си влюбен до уши в една побъркана.
Лицето на брат му като че ли се вкамени.
— Предпочитам лейди Мериъл пред всички други кандидатки. Уверен съм, че и двамата ще спечелим от брака.
На Доминик цялата тази история продължаваше да му намирисва на нечестна сделка.
— Все още не разбирам как бих могъл да ги измамя. Едва ли е възможно да остана в това имение със седмици, а след това да изчезна и ти да заемеш мястото ми, без никой да забележи промяната.
— Лейди Мериъл живее само с две свои далечни братовчедки и прислугата. Дръж се естествено, не се сближавай с никого и прекарвай повече време с момичето, за да може тя да се почувства добре в компанията ти.
— И най-вероятно именно тя ще разбере за подмяната! — гневно възкликна Доминик. — Дори кучетата и конете ни различават!
— Тя… тя не обръща внимание на хората. Посетих за кратко Уорфийлд. — Кайл замълча за миг. — По време на вечерята ми хвърли само един поглед и после се зае със супата си. Съмнявам се, че ще забележи някаква разлика между теб и мен.
Доминик се опита да си представи първа брачна нощ с восъчна кукла.
— Това ми прилича повече на изнасилване!
— Дяволите да те вземат, Дом, не съм дошъл, за да слушам глупавите ти възражения! — избухна Кайл. — Ще ми помогнеш ли или не?
Накъсаните думи проехтяха като плясък на камшик. Едва сега Доминик осъзна това, което трябваше да проумее много по-рано: брат му страдаше. Въпреки невъзмутимостта му си личеше, че нещо не е наред. Нима бе преживял любовно разочарование, толкова покъртително, че вече му бе все едно за коя жена ще се ожени? Някога щеше да се осмели да го попита, но не и сега. Отношенията им изключваха всяка проява на братска загриженост и доверие.