Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Джослин потисна усмивката си. Изида беше надарена с типичния за котките усет да се нахвърля с наострени нокти тъкмо върху онези гости, които най-малко очакваха да бъдат нападани. Мислено си напомни да поръча стриди за вечеря на котката и дръпна шнура на звънеца, преди да прекоси салона и да вземе Изида от скута на графинята.
— Съжалявам, лельо — мило рече младата жена, — очевидно Изида много те харесва. — Или по-скоро кифличката с крем в ръката ти. — Лошо момиче!
Котката примигна умилкващо се, уверена, че мъмренето е престорено. Изида бе подарък на Джослин от неин ухажор от флота, който се кълнеше, че я е донесъл от Египет. Кадифената й жълтокафява козина и фината й костна структура наистина напомняха на изображенията на котки в древните египетски храмове. Четириногото притежаваше много повече аристократизъм, отколкото графиня Кромарти.
— Дъдли, леля ми си тръгва — обърна се Джослин към иконома, появил се в отговор на позвъняването й. — Моля те, поръчай да приготвят каретата й.
Дори Елвира можеше да разбере ясния намек, но се изправи самодоволно. Графинята не се съмняваше, че Джослин е закъсняла с търсенето на съпруг.
— Приятен ден, Лора. Ще се радвам да ни поканиш на сватбата си, Джослин. Ако въобще има такава.
Отгатнала изражението на племенницата си, Лора побърза да придружи графинята до каретата й. На границата на едно от редките си, но силни избухвания, Джослин скочи, прекоси салона и се втренчи през прозореца към улицата, опитвайки се да се овладее. Елвира винаги я вбесяваше, но щеше да сгреши, ако й достави удоволствието да загуби самообладание пред нея.
Няколко минути по-късно тя чу тихите стъпки на лейди Лора, която влезе в салона..
— По-скоро ще се омъжа за някой просяк, отколкото да позволя парите и имотите ми да попаднат в ръцете на Уилъби и на тази… негова злобна и самодоволна съпруга — изрече Джослин, извръщайки се от прозореца.
— Жалко, че Уилъби не си избра по-изискана жена — призна Лора, докато отново се настаняваше на дивана. — Но, знаеш ли, Елвира е права. Времето не работи в твоя полза. Досега не съм настоявала да си намериш съпруг, защото вече не си неопитно младо момиче и много добре осъзнаваш положението си. По-добре да се откажеш от наследството си, отколкото да сключиш нещастен брак, още повече, че си добре осигурена.
— Нямам намерение да се отказвам от богатството, което ми се полага — остро възрази Джослин. — А още по-малко в полза на Елвира.
— Ти имаше повече от три години да си намериш съпруг по свой вкус. Оставащите няколко седмици не са никак много.
Джослин си припомни това, което искаше да обсъди с леля си, въздъхна и пак седна на стола си.
— О, много добре знам за кого искам да се омъжа. За нещастие досега не съм успяла да привлека вниманието му. Поне не дотолкова, че да ми направи предложение.
— Колко… интересно. Не знаех, че харесваш някого. Кой е този глупак, който не е осъзнал големия си късмет?
Джослин се протегна към кошничката си за бродерия и извади гергефа.
— Херцогът на Кандоувър.
— Кандоувър! Мили Боже, Джослин, та този мъж е заклет ерген! — възкликна леля й. — Той никога няма да се задоми.
— Това, че досега не се е женил, не означава, че няма да го направи. — Джослин вдяна дълъг светлосин конец в ухото на иглата и направи старателен бод. — Двамата много си подхождаме, а през последните няколко месеца той показва подчертано внимание към мен.
— Той се наслаждава на компанията ти. Преди малко яздихте заедно, нали? Но херцогът винаги се е ограничавал в рамките на благоприличието. Сутрешни визити, запазени танци на баловете и от време на време езда, освен ако има нещо повече, за което не знам? — Гласът й се повиши и думите й прозвучаха като тревожен въпрос.
— Винаги се е държал като истински джентълмен — с нотка на съжаление в гласа отвърна Джослин. Жалко, че херцогът не бе прекрачил границите на благоприличието, но той бе от мъжете, които биха го направили, само ако имат сериозни намерения. — Но пък прекарва с мен много повече време, отколкото с всяка друга неомъжена жена от обществото. Той е около тридесет и пет годишен и му е време да има наследници.
Лейди Лора се намръщи.
— Поставила си си невъзможна цел, скъпа моя. Кандоувър има много братовчеди, така че няма нужда да се жени, за да има наследник. Посещава всички светски събития, но нито веднъж не е правил предложение за женитба. Разбира се, имал е много любовници — винаги вдовици или чужди съпруги, — но никога неомъжени. — Устните й се извиха в кисела усмивка. — Ако го искаш за любовник, омъжи се за някой друг и той вероятно ще откликне на желанието ти, поне за известно време. Но няма да ти стане съпруг.