Смъртта е моят занаят
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Джак Макавой #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е моят занаят». Краткое содержание книги:
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета“ изглежда вече знае, че Джак е по петите му…
По-късно един полицейски репортер от „Роки“ на име Ван Джаксън успял да се добере до източник на информация от кабинета на съдебния следовател, който потвърдил зловещата подробност, че всъщност в моргата е постъпила само една жертва, само че на две части. На следващата сутрин материалът в „Роки“ послужи като вой на сирена за медиите из цялата страна.
Брат ми и екипът му от ПСЛ работеха така, сякаш нямаха никакви задължения да осведомяват обществеността. Всеки ден канцеларията за връзки с медиите към полицейското управление в Денвър публикуваше няколко съвсем пестеливи реда в пресата, обявявайки, че разследването продължава и че още няма извършени арести. След като бяха притиснати в ъгъла, висшите полицейски служители нададоха вой, че разследването не може да се върши от медиите, макар и само По себе си това да беше смехотворно твърдение. Оставени без всякаква информация от страна на полицията, медиите постъпиха така, както винаги се Постъпва в такива случаи. Те започнаха собствено разследване на случая, зашеметявайки читателите и телевизионните зрители с подбрани подробности от живота на жертвата, които в действителност нямаха нищо общо с трагедията.
Въпреки това в полицейското управление бяха като сфинксове и на практика извън него не се знаеше нищо сигурно. След две седмици атаката на медиите замря, лишена от хранителния си разтвор — информацията.
Аз не писах нищо за Тереза Лофтън, макар и да имах огромно желание. Този случай не принадлежеше към баналното ежедневие по тия места и всеки репортер би продал частица от душата си, за да го има. В началото обаче Ван Джаксън работеше по него с Лора Фитцгибънс, университетския криминален репортер. Трябваше да чакам благоприятния момент. Знаех, че докато ченгетата не приключат със случая, няма да мога да направя нищо. Ето защо, когато Джаксън още в началото на разследването ме помоли да разбера нещо от брат си, дори и по Неофициален път, аз му казах, че ще опитам, но не го направих. Този случай беше мой и нямах никакво намерение да му помагам да извлече всичко, използвайки източника ми на информация.
И в края на януари, когато случаят вече започваше да се забравя, направих своя ход. И сгреших.
Една сутрин отидох да се видя с Грег Глен, градския редактор, и му казах, че искам да напиша голяма и изчерпателна статия по делото Лофтън. Това беше специалитетът ми, моята бомба. Дълги статии върху прочутите убийства в империята на вестника „Роки Маунтън“. Така че отидох при Глен и му казах, че имам информация. Казах му, че делото се води от брат ми и че той ще разговаря единствено с мен по него, Редакторът не си губи времето да Преценява колко време и усилия вече беше вложил Джаксън но случая. Вълнуваше го единствено мисълта на всяка цена да изпревари „Поуст“. Излязох от кабинета вече с поръчението му.
Грешката ми беше, че казах на Глен за информацията, преди да разговарям с брат си. На следващия ден минах двете пресечки, отделящи редакцията на „Роки“ от полицейското управление, за да се срещна с Шон. Съобщих му за поръчението. Той ми каза да го откажа.
— Няма да стане, Джак. Не мога да ти помогна.
— За какво говориш, по дяволите? Та това е твой случай!
— Това е мой случай, но аз няма да сътруднича нито на теб, нито на когото и да било другиго, който иска да пише по него. Дал съм основните неща, с което съм си изпълнил служебното задължение, и толкова.
Той се загледа в помещението. Притежаваше този неприятен навик да не гледа събеседника си, щом не е съгласен с него. Когато бяхме малки, скачах върху него и го удрях по гърба всеки път, когато постъпеше така. Сега не можех да го направя, макар и оттогава насам много пъти да бях изпитвал такова желание.
— Шон, от този случай ще излезе чудесна статия. Ти си длъжен…
— Не съм длъжен да правя каквото и да било и не давам пет пари каква статия може да излезе от случая. Този специално е много лош, Джак. Разбираш ли ме? Не ми излиза от ума. А аз нямам никакво намерение да ти помагам да качваш тиражите на вестниците.