Халища

Както съчетанието на звуковете прави музиката, тъй от съчетанията на цветовете се ражда картината. Звук до звук не са вече два различни звука, а съзвучие; цвят до цвят не са два цвята, а цветна мелодия, разказ за един човек, за една душа. Понякога само съобщение, чувство, понякога — цяло философско откровение.

За родопската жена, живяла живота си без празници, халището е празник. Нейната гордост. Нейното тържество. То е разнасяло славата на ръцете й, разказвало е за хубостта на душата й… Възхищение, копнеж и мъка — всичко се е събирало в халищата, за да се превърне в красота и упрек към дивата религиозна догма, която направила от нея робиня на мъжа… С оръжието на боите тя, родопчанката, доказала, че има друга една Родопа освен Родопа на рамазаните, курбаните и качамака — Родопа на жената!