Майчина грижа (Татарска приказка)

Царят излязъл и разбрал каква е работата.

— Къде е Тимра? — запитал той жена си. — Тя ще набере. Нали всеки ден береше? Прати да я повикат, че станах за срам пред княза.

Извикали Тимра. Като дошла от воденицата, и птичките се върнали. Запели толкова силно, че князът ги чул чак от двореца и излязъл да ги послуша отблизо. Отишъл при къщицата. В това време Тимра била вътре и се обличала в царските си дрехи.

Додето князът слушал унесено птичите песни, вратата на къщицата се отворила, явила се същата хубавица, която той бил видял на поляната, набрала цяло блюдо плодове и го подала на Тимура.

— Коя си ти? — запитал я отново Тимур. — Не си ли оная, която видях на ливадата, че затъмнява слънцето със сиянието на хубостта си? Ти ли си, която се казва като мене, но името й е женско?

— Аз съм Тимра — отвърнала момата. — Същата съм, която княз Тимур срещна, отивайки на лов.

— Ние сме родени един за друг — казал весело князът. — По имената ни се познава. Ти ще станеш моя жена.

И Тимур се оженил за Тимра.