Всичко е любов
- Автор: Робертс Нора
- Серия: macgregor #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всичко е любов». Краткое содержание книги:
— Коя? — повтори Райт, достатъчно заинтригуван от описанието, за да забрави подготвения си отговор и да проследи погледа на Алън. — О, не ми казвай, че не познаваш Шелби. — Той се усмихна. Описанието му хареса още повече, когато разбра за кого се отнася.
— Искаш ли да те представя?
— Мисля, че ще се справя и сам — измърмори Алън. — Благодаря.
Започна да се разхожда непринудено между групите хора, като спираше, когато се налагаше. И той като Шелби бе създаден за тълпи — ръкостискания, усмивки, нужната дума в нужния момент, добра памет за лица. Това бе основен капитал за човек, чиято кариера зависеше от прищявката на обществото толкова, колкото и от собствените му умения. А умения той имаше.
Алън познаваше правото с всичките му гледни точки и полусенки, макар че за разлика от брат си Кейн, също юрист, повече го привличаше теорията на правото, отколкото практиката. Очароваше го общото — как законите, или тяхната основа, Конституцията, работят за хората. Политиката бе пленила въображението му още в колежа и дори сега, на тридесет и пет години, с един мандат в Конгреса зад гърба си и по време на първия си мандат в Сената, му бе приятно да изследва безкрайните й възможности.
— Сам ли си, Алън? — Майра Дитмайър, съпруга на съдия от Върховния съд, го дръпна за ръката, докато той се отделяше от една групичка.
Алън се усмихна и с привилегията на стар приятел я целуна по бузата.
— Това предложение ли е?
Тя се разсмя със своя гръмогласен смях и така се разтресе, че висящите от ушите й рубини затанцуваха.
— О, дявол такъв, де да можеше. Да бях двайсетина години по-млада, шотландски сърцеразбивачо. Само двайсет годинки — капка в морето. — Усмивката й бе искрена, а проницателните й очи го гледаха внимателно. — Защо тази вечер не си с някоя от твоите лъскави космополитки?
— Надявах се да те подмамя за два дни в Пуерто Валярта.
Този път Майра със смях заби дългия си пурпурен нокът в гърдите му:
— Заслужаваш да го приема на сериозно. Мислиш си, че съм безопасна, нали? — Тя въздъхна и кръглото й лице с фини бръчици стана тъжно. — Трябва да ти намерим нещо по-опасно. Мъж на твоята възраст, и още сам… — Изцъка с език. — Американците обичат президентите им да са женени.
Алън само се усмихна още по-широко:
— Говориш също като баща ми.
— Този стар пират — изсумтя Майра, но очите и светнаха весело. — Все пак ще постъпиш умно, ако понякога го слушаш. Добрият политик е семеен.
— Трябва ли да се оженя, за да се издигна в кариерата?
— Не се опитвай да ме надхитриш — сгълча го Майра и забеляза как очите му се насочиха по посока на един познат смях. Добре, добре, помисли тя, няма ли това да е интересна двойка? Лисица и пеперуда.
— Следващата седмица давам вечеря — реши тя в момента. — Само няколко приятели. Секретарката ми ще се обади в кабинета ти за подробностите.- Потупа го по бузата с натежала от пръстени ръка и се оттегли да намери стратегическо място за наблюдение.
Алън видя, че Шелби се отдели от тримата души, с който разговаряше, и се насочи към нея. Когато се приближи, първото, което забеляза, бе нейният аромат — нито цветен, нито пикантен, нито мускусен, а възбуждаща смесица и от трите. Това бе по-скоро аура, отколкото парфюм и бе незабравимо. Тя бе приклекнала пред един старинен шкаф и бе пъхнала носа си в него.
— Порцелан от осемнадесети век — промърмори Шелби, почувствала, че някой е зад гърба й. — Пясъчна глазура. Впечатляващо, нали?
Алън погледна купата, която изглежда я бе очаровала, после короната от яркочервени коси.
— Определено привлича вниманието.
Тя погледна през рамо и се усмихна. Усмивката й бе също толкова зашеметяваща, примамлива и неповторима, както и ароматът й.
— Здравейте.
— Здравейте. — Той пое протегнатата й ръка, неочаквано силна и твърда като за жена, която изглеждаше така, и й помогна да се изправи. Не я пусна, както би направил нормално, а продължи да я държи, докато Шелби му се усмихваше.
— Разсеях се по пътя към целта си. Ще ми направите ли една услуга?
Алън вдигна вежди. В говора й се долавяха и завършеното образование, и улицата.
— Каква?
— Просто стойте тук. — С едно бързо движение тя се огледа около него, измъкна една чиния от бюфета и започна да я пълни.- Всеки път, когато се опитам, някой ме вижда и ме отмъква. Изпуснах си вечерята. Готово. — Хвана го доволно под ръка. — Хайде да излезем на терасата. — Шелби заобиколи масата и се измъкна през големите остъклени врати.
Топъл въздух и дъх на ранни люляци. Лунната светлина падаше върху прясно окосената и внимателно подравнена трева. Над плочите се надвесваше стара върба с нежни зелени вейки. С откровено лакома въздишка Шелби се нахвърли върху ордьовъра.