Време за ремонт

Пламнаха два прожектора. От арматурното табло изскочи микрофон. Клеманс го стисна и излезе от колата.

— Отърсън, говори старши инспектор Клеманс. Предлагам да се предадете. При отказ ще се наложи да използвам паралитичен газ. Знаем, че сте в една от пещерите. Ако трябва, ще проверим всички. Предайте се.

Клеманс чакаше. Подир минута по склона пробяга нещо зеленикаво и се затъркаля надолу.

— Мамицата му! — Клеманс хукна.

Склонът бе отделен от платото с малка долчинка. В ниското Клеманс видя зелено петно, сякаш ръце бяха обгърнали храст. Нима това е Даяна?

— Фенер и въже — нареди той.

Фургонът изпълни заповедта.

— Следи пещерите. Ще се спусна да видя какво е паднало.

— Готов ли си?

Клеманс пристегна фенера за пояса и се обви с въжето.

— Готов съм.

Фургонът започна да отпуска въжето и Клеманс се заспуска надолу. Около храста кракът му напипа камък и той размота въжето. Включи прожектора и огледа всичко наоколо. Въздъхна облекчено — някаква дрешка. Отърсън се е опитал да му направи капан. Точно в този момент въжето се отметна и краят му пое нагоре.

— Хей, къде бе! Дай въжето!

— Опасност — обяви фургонът и включи двигателя.

Прогърмя бластер, затъркаляха се камъни. Клеманс измъкна пистолета и вдигна поглед — по склона слизаше мъж, понесъл на ръце вързано момиче. И в двете си длани стискаше бластери. Устата на Даяна бе запушена с кърпа. Отърсън вървеше на криволици, сложил момичето пред себе си като щит. После стреля — не в Клеманс, в кримфургона. Като прекоси долчинката, Отърсън се оказа на двайсет ярда от мястото, където Клеманс започна спускането си.