Клетката

Долепи чело до решетката на клетката и обърна гръб на пространството, което някога бе приютило още пет души като него.

Вгледа се в сивата стена отвъд и зачака края на едно ново начало… или свършване…

Внезапно вратата се отвори с трясък и в командната зала нахлуха маскирани мъже. Преди да отворят устни и да се опитат да се противопоставят вече бяха обездвижени и миг след това видяха и усетиха как пред очите им се надига мъглата и миризмата на някакъв сивкав дим. Всичко започна полека да губи реалните си очертания и някогашният режисьор с последни сили погледна към екраните, които бяха следили и все още следяха клетката. Там като в огледален образ видя същити маскирани мъже, които се бяха скупчили около единствения победител.

Внимание! Снима се, последни кадри от Голямото Реално Шоу… после изгуби съзнание…

В тясното пространство камерите продължиха да се движат и да снимат… нищото…

Наля си поредната чаша бърбан. През прозореца на офиса си виждаше многото си подчинени, които като работливи мравки се щураха между сателитните чинии, ретранслаторите и предавателите. Усети леко бодване в гърдите си при мисълта, че тези метални и високотехнологични негови рожби след няколко часа щяха да бъдат змонтирани и претопени. В крайна сметка бяха изпълнили ролята си. Месеци наред бяха бълвали психогенни вещества и импулси и моделирали почти половината човечество на планетата.

Обърна гръб на прозореца и се запъти към съседната на офиса му стая.

Бе огромно помещение, осветено от студени неонови лампи и цялото бе изпълнено с видео екрани. Хиляди сивосинкави прозорци, които следяха действията в хилядите „Клетки“, пръснати по цял свят… и в хилядите командни пултове, където хиляди режисьори бяха следили последните кадри на своя живот и на този на участниците в играта.