Като птица
- Автор: Брек Жан-Даниель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като птица». Краткое содержание книги:
Автор е на десетина новели, публикувани в списанията „Фиксион“, „Фенкс“ и „Антарес“, някои от които отново избрани и публикувани в сборници и антологии.
„Като птица“ — неговата най-добра новела, — е преведена и публикувана в американското списание „Фентъзи тейлс“ - 1990г., а после отново излиза в антологията на Рамзи Кембъл „Най-добрият модерен ужас“.
Той лекичко се премести наляво и изведнъж изкрещя. Гарванът беше налетял в лицето му, разкъсвайки го с клюна и удряйки го с крака. На плажа настана тишина, нарушена веднага от изненадани викове. Робин се затича, но зловонният дъх на птицата все още изпълваше гърлото му. Тичаше слепешком, право напред.
Без да разбере по какъв начин се озова на околовръстния път. Зад него виковете бяха отслабнали: явно се беше справил със своите преследвачи.
Намалявайки своя бяг, той закрачи спокойно към къщата. Родителите му все още продължаваха да гледат телевизия и предпазливостта му беше излишна — да се покатери по дървото, да пристъпи по клона, да отвори прозореца и да се вмъкне в своята стая.
Леглото му беше празно.
Стори му се, че отведнъж потъва в дълбока, черна паст. Майка му навярно бе идвала да провери дали е заспал и сигурно беше открила измамата. Щеше да бъде безсмислено да продължава като че ли нищо не се бе случило. Той отвори вратата и заслиза по стълбището; сълзите, които се смесваха с кръвта по бузите му, имаха горчив, солен вкус.
Трепкащата светлина от телевизора танцуваше по мебелите и стените, очертаваше призрачни дебели сенки, движещи се в ъглите на стаята. Пред телевизора, обърнати с гръб, бяха седнали баща му, майка му и още един, трети човек. Кой можеше да бъде това? Почувствал, че някой го наблюдава, непознатият се извърна, размени поглед с майка му, която поклати глава, а после се изправи.
Замрял в несвяст, Робин се вкамени на прага на хола. Другият беше висок колкото него, носеше неговата пижама и мълчаливо се приближаваше. Робин упорито отказваше да го погледне в лицето. Другият застана пред него. Протегна ръка към гърлото му. Робин почувства как плътта му се сгърчи, разкъса се. Покрита с окървавени пера, ръката се отдръпна. Олюлявайки се, сякаш застанал на ръба на някаква пропаст, дърпаща го в отвъдното, Робин видя как перата плавно се понесоха във въздуха, хвърлени с погнуса от другия. Сякаш мигащи звездици на фона на кадифеното небе, което все повече се смрачаваше, те литнаха за миг, после всичко потъна в тъмнина.