Вълшебните обувки

Зрителите видяха огромни плитки каци. Тук в хранителен бульон се развъждаха най-малките растителни организми, които под микроскопа приличаха на жълти звездички.

На екрана се виждаше как се срастват и образуват тънка ципа, такава лека, че тя свободно плуваше. Ципата постепенно надебеляваше.

— В зависимост от развитието на микроорганизмите — казваше дикторът — материалът все повече се уплътнява. Сега „гьонът“ е готов. Може да се крои.

В кроячния цех станове-автомати скрояваха от постъпилия изкуствен гьон хиляди подметки с различни размери.

— Но подметката продължава да расте — съобщи дикторът.

И всички видяха огромна колкото целия екран подметка, заснета забавено. Тя надебеляваше просто пред очите.

— Всъщност изминали са два месеца — обясни гласът. — Подметката е нараснала с толкова, с колкото би се износила при постоянно и дълго ходене. Но главното, тя ще расте сега безкрайно, както например чайната гъба, която вероятно някои от вас отглеждат. Вие можете да износите обувките, но тази подметка — никога.

— Най-после всичко е ясно — каза с облекчение Антонина Игнатиевна.

Тя вече без страх срещна Маря Петровна.

— Идете на кино — посъветва тя съседката си — и вижте как се правят обувките, които има Петя. Тогава най-после ще повярвате, че не му купувам всеки месец нови.

— Ами — възрази Маря Петровна, — в киното какви ли не трикове показват. Моят племенник учи в института по кинематография и там са им чели специална лекция. Така и се нарича: „оптически измами“.

— Но нали обувките съществуват — възрази майката на Петя и побутна сина си по-близо към Маря Петровна. — И Петя също. Това не е оптическа измама.