Той и Вяра

„Истината е много романтична…“

Красавицата се усмихваше, докато разговаряше с приятелите си. Хм… Защо ли тръгва към него?!

„…но е изтъркано и лесно по този начин…“

Унесът взе пак да завладява ума на Мирослав с уголемяването на образа на любимото момиче, проектиран върху ретината.

Момичето понечи да седне на масата до него. „Възможно ли е?“

— Свободно ли е? — попита го Вяра.

— Да. — рече, с учудващо за самия него спокойствие, Миро.

Тя продължи да приказва с приятелите си. А той осъзна, че истината е и тъжна…