Закъсняла почит

Изморен от дългия разказ, развълнуван, нещастникът млъкна отново, устремил невиждащ поглед към струпаните върху гроба цветя.

Мълчах и аз. Всъщност какво можех да му кажа?

Той въздъхна тежко:

— Дали и моят Любо някога ще донесе цветя на гроба ми?

Рояк врабчета изпърха от клоните на отсрещния кипарис, подплашени от прилетялата гургулица, която тутакси подхвана своето изпълнено с копнеж гукане. Западът неусетно беше заруменял. Вятърът се усили. В остри лъкатушки прелитна подранил прилеп.

Инвалидът махна с ръка, отчаян и унил.

— Прощавайте. Отегчих ви, нали?… Но така си е — всеки с грижите си…

Хвана дръжката на количката и бавно се отдалечи по алеята, докато се изгуби зад първия завой.