Чешка народна приказка (Чешка народна приказка)

— Силач Янко — запитала птицата Нога — какво месо ми даде последния път? Такова никога не съм вкусвала.

— Срам не срам, ще ти кажа — отвърнал момъкът. — Отрязах си парче месо от крака.

— Значи вярно е, дето казват, че човешкото месо било много сладко — рекла птицата Нога, изплюла месото и го залепила с плюнката си на янковия крак. Месото веднага зараснало, сякаш нищо не е било.

Благодарил юнакът на своята спасителка и се спуснал да догони побратимите си. Настигнал ги. Щом го видели, те се уплашили много, паднали на колене и се замолили да им прости.

Ударил им Силач Янко по десет железни тояги, та да им дойде умът в главата, и им простил, защото бил много радостен, че всичко св1ршило благополучно. Скоро се измъкнали от голямата гора и достигнали престолния град.

Кралят се зарадвал до немай-къде. Дал най-голямата си дъщеря на Скубидъб, средната — на Чупижелязо, а най-малката омъжил за Силач Янко и половината кралство за зестра му дал. Вдигнали се три сватби в един ден. От 5лизки и далечни страни надошли най-отбрани гости. Три седмици траяли сватбените гощавки.

А после младоженците се преселили по своите замъци: Скубидъб с жена си в медния, Чупижелязо — в сребърния, Силач Янко — в златния. Заживели там щастливи и доволни и често се спохождали да си припомнят миналото юначество. И може още да живеят така, ако вече не са умрели.