Нищо не се променя

Всичко това, всичко това избухна пред погледа ми.

— Какво става? — попита ме второто ми аз.

Защото върволицата от млади мъже и жени почти бе свършила, слагайки край на сцената с двамата глупаци, които крещяха с еднакви гласове.

Съвсем тихо казах нещо, което той не успя да чуе. „Когато свърши това — помислих си, — трябва да накъсам снимките и да изгоря парчетата. Лудост е да продължавам така с тези стари годишници и забравени лица. Всичко на боклука. Незабавно.“

Устните на младежа потръпнаха. Разбрах го.

— Какво каза? — попита той.

— Нищо не се променя — промълвих аз.

После повторих по-високо:

— Нищо не се променя!

Зачаках да чуя думите на Киплинг от онази невероятно тъжна песен: „Господи Боже на старите, остани с нас. За да не забравим.“

За да не забравим.

Когато видях дипломата в ръцете на Уилям Кларк Хендерсън…

… се разплаках и избягах.