Пратеникът

Пес, ах, ти, лошо куче, копал си където не трябва. Пес, добро куче, винаги се сприятелява. Пес обича хората. Пес ги води вкъщи.

А сега се чуха стъпки по стълбата. Някой бавно се качваше в тъмнината, спираше често, влачеше крак след крак, бавно, мъчително бавно, бавно…

Пес потрепери. Странната пръст се посипа като дъжд по леглото.

Пес се обърна.

Вратата тихо изскърца.

Мартин имаше гости.