Момчета! Отглеждайте гигантски гъби във вашите мазета!
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момчета! Отглеждайте гигантски гъби във вашите мазета!». Краткое содержание книги:
Ако е в човешките възможности. Господи, какви ги приказваше!
Отдалечи се в лятната нощ.
Тежко вдишване, издишване, вдишване, издишване, астматично поемане на въздух, мокро кихане. Да не би някой да умираше в тъмното? Не.
Просто госпожа Гудбоди работеше късно, невидима зад живия плет, с насочена помпа и напрягащ се кокалест лакът. Противната сладникава миризма на спрея обгърна Фортнъм по пътя към къщи.
— Госпожо Гудбоди? Още ли се борите?
— По дяволите, да! — скочи гласът й зад черния плет. — Листни въшки, водни буболечки, дървояди, а сега и Marasmius oreades. Господи, колко бързо растат!
— Какво расте бързо?
— Marasmius oreades, разбира се! Аз обаче съм срещу тях и смятам да победя! Ето! На ви! На!
Остави плета, задъхващата се помпа и пискливия глас. Жена му го чакаше на верандата, сякаш да го поеме от мястото, където го бе оставила Дороти преди няколко минути.
Фортнъм понечи да заговори, но вътре се раздвижи някаква сянка. Чу се скърцане. Изщрака брава.
Том изчезна в мазето.
Сякаш някой бе гръмнал пиратка в лицето му. Олюля се. Всичко стана вцепеняващо познато като в онези бълнувания, когато си спомняш всяко движение, преди да е станало, и знаеш разговорите, преди думите да са излезли от устата.
Усети се, че е зяпнал вратата на мазето. Синтия нетърпеливо го помъкна вътре.
— Какво? Том ли? О, отстъпих. Проклетите гъби означават толкова много за него. А и нали са в мазето…
— Така ли? — чу се да казва Фортнъм.
Синтия го хвана за ръката.
— Какво става с Роджър?
— Изчезнал е, да.
— Мъже, мъже, мъже — въздъхна тя.
— Не, грешиш. Виждам се с Роджър почти всеки ден през последните десет години. Когато познаваш някого толкова добре, можеш да прецениш как вървят нещата му вкъщи, дали всичко е наред, или всичко е с главата надолу. Смъртта още не е задишала във врата му. Не е хукнал уплашен след вечната си младост, не краде праскови от нечия чужда градина. Не, кълна се, не е това. Залагам и последния си долар, че Роджър…
На вратата се звънна. Куриерът се бе качил тихо на верандата и стоеше там с телеграма в ръка.
— Фортнъм?
Синтия запали лампата в коридора, докато той разкъсваше плика и разгъна листа.
Пътувам за Ню Орлиънс. Издебнах удобен момент за телеграмата. Трябва да отказвате, повтарям, да отказвате всякакви специални доставки.