Още едно за из път

— Е, това е — завърши Фоли. — Може би ще успееш да намериш някой да допише финала, да убие лошите и да погребе добрите. Аз се провалих. Какво мога да кажа?

— Надявам се да си намериш нова работа — казах му.

— Като дърводелец на банциг? Става за Христос, но не и за мен. Ще си изплатя заема на месечни вноски.

— А какво да правя с това? — От финия прах в кабинета ми се кихаше.

— Напълни някоя възглавница. Или направи ферма за мравки.

— Все пак беше страхотен и дълъг роман.

— Да. Питам се как ли щеше да завърши.

— Ако някоя нощ се събудиш с отговора, обади ми се.

— Не си прави труда да чакаш. Сбогом.

И той си тръгна, като остави двете торби с гранулирания си опус магнум.

Влезе Елза.

— Какво ще правите с всичко това?

Кихнах веднъж, после още веднъж и още веднъж.

Бюрото беше празно. Прахолякът се понесе из въздуха.

Елза гледаше летящия опус.

— „Отнесени от вихъра“?

— Не. По-скоро Джек Керуак. „По пътя“.

Издухах носа си.

— Донеси метлата.