Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Да убием Мерецегер! — възкликна Карнак. — Да донесем главата й! И чашите на Скорпиона!
Бейлет бе очарован от идеята. Вече знаеше за десетте златни чаши с изображение на скорпион от чисто сребро с рубинени очи отстрани; навярно чашите стояха в златен поднос.
Сега той се откъсна от унеса на спомените и погледна към полицата, намираща се встрани от наоса. Изправи се, поклони се на статуята и протегна ръка, прошепвайки: „Не е светотатство!“ После се загледа в съкровището, чийто блясък сякаш примигваше на меката светлина на алабастровите лампи, поставени в ниши по стените. Докосна подноса от чисто злато, върху който вече се намираха три от чашите. Взе едната. Тя нямаше дръжка и приличаше на метален бокал — леко стеснена в долната част и висока около педя. Скорпионът от сребърното й украшение стоеше застинал с приготвена за удар опашка. Червените рубини все така блестяха, придавайки зловещо изражение на изображението, сякаш бе живо. Бейлет върна чашата на мястото. Когато умре, неговата чаша също ще бъде поставена върху този поднос…
Коленичи отново върху възглавницата с лек стон заради болката в дясното коляно. Погледна към кошниците с плодове и съдовете с храна и вино, оставени пред наоса. В онази фатална нощ нямаше нито цветя и свежи плодове, нито крепко вино.
След като фараонът сподели тайната в сърцето си, Карнак прие задачата и се оказа прекалено настойчив в изискванията си към тях. Наложи се да гримират, да намажат телата си с мазнина и да посипят оръжията си с прах, за да не хвърлят отблясъци, които да ги издадат.
В следващата нощ избраните нактуа тихо напуснаха лагера на фараона. Запромъкваха се в тъмнината към лагера на хиксосите като ловуващи пантери. По пътя си срещаха вражески стражи и съгледвачи и мигом ги ликвидираха. Карнак се прояви като блестящ водач долавяше опасността още преди да се появи. Затова деветимата му бойци вярваха, че е бил докоснат от самия Сет. Той се оказа и единственият мъж, предизвиквал някога страх у Бейлет.
Най-после стигнаха скалистия зъбер, надвесен над лагера на хиксосите. Сгушени ниско като глутница, те се загледаха в лагерните огньове на неприятеля. Карнак, приклекнал като дебнещо животно, търсеше слабостите и пропуските в защитата на набелязаната плячка. Студеният нощен вятър носеше шума от гуляй, пронизван от време на време от смразяващи кръвта викове и писъци.
— Хиксосите се забавляват с пленниците — прошепна Карнак и обърна към тях почерненото си със сажди лице. — Не допускайте да ви заловят живи. Мъжете от полка на Сет не бива да бъдат носени на върлини като трофеи. Ако някой от нас бъде ранен така, че да не може да се движи, длъжни сте да го пощадите и да прережете гърлото му. В случай че не успеем, бийте се до смърт! Хиксосите не знаят що е милост. Мерецегер скоро ще разбере, че сме дошли. Ако ни заловят, ще ни заровят живи в горещите пясъци на пустинята или ще омажат телата ни с мед и ще ни приковат някъде из Червените земи — после огледа хората си един по един и добави заплашително: — Не се оставяйте да ви пленят!
Всички кимнаха. Зверствата на хиксосите бяха познати надлъж и нашир в Южен Египет. Карнак не добави нито дума. От време на време обръщаше леко глава, сякаш очакваше да чуе как звуците от гуляя заглъхват. Египетските шпиони и съгледвачи бяха единодушни: хиксосите бяха тръгнали в марш на юг от своя град Аварис — първо фаланга пехотинци, следвана от грохота на колесниците и тропота на бойните им коне. Те вярваха в победата си. Бяха толкова нагли, че изпращаха дръзки послания до фараона, нареждайки му да въведе ред в леговищата на хипопотамите из папирусовите гъсталаци по бреговете на Нил отвъд Тива! Вождът им се оплакваше, че ревът им смущавал съня му, и тъй като фараонът явно не можел да се справи с нещата, той лично бил тръгнал на юг, за да реши проблема. Ахмазе знаеше, че единственият му избор е да се бие, но освен силен той бе и изключително хитър фараон. Вярваше, че хиксосите надценяват мощта си, защото разчитаха на наемници измежду скитащите из пустинята племена и разпилените морски народи, докато войската на Ахмазе бе добре обучена, организирана в полкове и оборудвана с нов и по-маневрен модел колесници. И все пак врагът имаше две основни предимства: заслужената си репутация на диви и безмилостни убийци и мощта на магьосницата Мерецегер.
— Когато се натъпчат до насита — пошепна Карнак, — ще захъркат като свине — и Пантерите зачакаха с нетърпение. Часовете сякаш се бяха проточили във вечност. Потъналите в пот тела на нактуа усетиха и камшика на студения пустинен вятър. Ръцете им се вкочаниха, гърлата им изсъхнаха, а устите им се напълниха с прах. Постепенно лагерните огньове под тях започнаха да помръкват едновременно със стихващия шум от гуляя. Карнак даде уречения знак. Бе успял да забележи пролуката в хиксоската защита както всяко диво животно, преследващо плячката си. Отвори торбата си и извади малки съдчета с боя и ярко оцветени дрипи и парцали. Другарите му се учудиха. Той им обясни плана си: