Полската девойка

— Добре — рекъл момъкът, — ще ви помогна в делбата. Ще пусна ей тези три стрели — първият, който донесе стрела, ще вземе килима, вторият — гребена, а третият — точилото.

Зарадвали се мъжете: това се казва справедлива делба.

Пуснал момъкът стрелите зад девет планини в десета. Хукнали след тях тримата, изгубили се от очите му. Седнал той на килимчето, взел гребена и точилото, викнал: „Хайде, килимче!“, и литнал по-бързо от вятъра. Полетял да догони своята Полска девойка. Летяла тя, бързала, но почнало вече да я настига килимчето. Прелетели над поля и ливади, стигнали до високи скали.

Подхвръкнала нагоре Полската девойка, преминала над скалите.

„Хайде, гребенче!“ — рекъл момъкът и в същия миг на скалите се изправила стълба, равна като поле. Преминало килимчето по стълбата и момъкът отново взел да настига девойката. Долетели до голямо море. Хвърлила се девойката в морето и полетяла напред. „Хайде, точилце!“ — рекъл момъкът и потопил точилото в морето. Още в същия миг морето пресъхнало. Полетял по сухото морско дъно момъкът и вече съвсем настигнал девойката, уловил я дори за наметалото, но тя се изплъзнала и се скрила в бащиния си дом; само наметалото й останало в ръцете на момъка.

Влязла вътре Полската девойка и се спуснала към баща си.

— Какво ти е, дъще, от кого бягаш? — попитал баща й.

Тя му разказала всичко — как я преследвал един момък, как я гонил до самия праг и не можал да я улови, но й смъкнал наметалото.

Излязъл навън баща й, прегърнал момъка, целунал го и му рекъл:

— Какъвто зет очаквах, такъв намерих!