Сърце под маска
- Автор: Брэндвайн Ребекка
- Год: 1987
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Абагар»
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сърце под маска». Краткое содержание книги:
Устните му се плъзнаха между гърдите й, после нежно захапаха зърната, за да се насладят на сладостта им. Желанието й стана нетърпимо, тялото й се надигна срещу това на любимия й, разтвори се да го посрещне и ръцете й го притеглиха към себе си. Пръстите й се впиха дълбоко в плътта му, дългите нокти го драскаха и още повече увеличаваха желанието му. Зърната на гърдите й трепереха в устата му и тя напълно престана да се владее, отдадена изцяло на това сладко мъчение. Тялото й се извиваше под неговото, докато устните му се носеха с устрема на разпространяващ се пожар около гърдите й. Разтваряше се за него като цвят, който блажено посреща топлия летен дъжд. Вече едва дишаше.
Дълбоко в нея се надигаше болка, тайнствена и непоносима, и Женевиев едва не припадна. Тя трескаво притискаше Ноар до себе си, подканяйки го да успокои по-скоро режещата болка, която пронизваше вътрешностите й.
Мъжът усети жаждата й и ръката му веднага се плъзна надолу по корема. Пръстите му обхванаха краката й, плъзнаха се нарочно лениво по красиво закръглените бедра, докато тя продължаваше да се извива в екстаз. От гърлото й се изтръгна дрезгав стон и най-после Ноар раздели краката. Сега ръцете му танцуваха по вътрешната страна на бедрата й.
С кратък, пронизителен вик Руж притисна проникващите в утробата й ръце и мъжът дрезгаво се засмя. Без усилия се освободи и впи пръсти в меките, готови да го посрещнат срамни устни, скрити под тъмнокафявия триъгълник между краката й. Замилва ритмично топлия, влажен, потръпващ клитор, после проникна колкото се може по-навътре и движенията му се ускориха още повече, когато Женевиев инстинктивно посегна да улови втвърдилия се, пулсиращ член и започна да го гали в същия ритъм.
Ноар потръпна от сладостното усещане и почувства как всички мускули на корема и слабините му се напрягат до краен предел. Прониза го остра болка и затова не се възпротиви, когато Руж насочи острия меч в очакващата го ножница.
Членът се потопи толкова дълбоко в топлата и влажна утроба, че дъхът на жената секна. Мъжът веднага се отдръпна, но само за да се върне отново, още по-силен и настойчив. Тласъците продължиха дълго, все по-бързи и силни, и двамата се задъхаха. Ноктите на Женевиев се впиха в мокрите от пот рамене на Ноар и оставиха по гърба му кървави ивици. Но мъжът изобщо не ги усети. Беше запленен от страстната й реакция, от буйните движения на бедрата й, които се надигаха срещу неговите, за да го приемат колкото се може по-навътре в утробата й. Внезапно движенията престанаха и Руж тихо изстена, после сладостно въздъхна и замря. Беше достигнала оргазма. В същото време и Ноар потръпна целият и семенната течност се изля в тялото й. Мъжът все още продължаваше да трепери. Притисна я силно до себе си, скри глава в рамото й и от гърлото му се изтръгна дрезгав вик на удоволствие.
Дълго след това не се чу нищо. И двамата едва дишаха. Сърцата им биеха учестено едно до друго.
След малко Ноар се отдели от нея, полегна на една страна и зашепна в ухото й всички любовни клетви, които му бяха известни.
— Сега ще дойдеш ли с мен, Руж? — попита тихо той.
— Да — отговори веднага тя. — Да, скъпи, ще изчезнем заедно.
После затвори очи и почти не чу доволната въздишка на победител, която се изтръгна от гърдите му. Мислите й отново се насочиха към странните пътеки на съдбата, които я бяха довели до този странен обрат.
Книга първа
Завесата се вдига
1
Париж, 1746 г.
Младата жена вярваше, че се е измъкнала незабелязано, но продължаваше да стои в тъмната уличка и да се оглежда страхливо. Искаше да бъде сигурна, че никой не я преследва. Междувременно непременно бяха забелязали отсъствието й и хората на баща й бяха тръгнали да я търсят. Щеше да бъде ужасно, ако я настигнат. В никакъв случай не биваше да падне в ръцете им.
В потрепващата мътна светлина на фенерите, която идваше от далечната главна улица, Шериз Бовил установи, че с изключение на една мършава бездомна котка, която се мотаеше наоколо, малката уличка е напълно пуста. Въздъхна облекчено и се облегна на тухлената стена, за да си поеме дъх. Беше тичала дълго, твърде дълго за човек, останал съвсем без сили и изтощен от болестта като нея. Голямата кошница, която носеше със себе си, беше твърде тежка, но нямаше никакво намерение да я остави, защото тъкмо тя беше причината за бягството й.