Турски гамбит
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Венцелов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Турски гамбит». Краткое содержание книги:
Започва обсадата на Плевен. Защо се протака толкова мъчително тази операция, от която зависи и изходът от войната? Чуждестранните журналисти и амбициозните висши офицери следят с напрежение събитията край Плевен, ухажват Варя, залагат легендарни суми на комар — но може би някои от тях се занимават и с друга дейност? Началникът на руските тайни служби подозира диверсия, а Ераст Фандорин и госпожица Варенка трябва да разберат как така Осман паша узнава предварително намеренията на руското командване.
Започва напрегната шахматна партия между Ераст Петрович и незнайния му противник, в която нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, а залогът е обсадата на Плевен — и крайната победа.
Тая история се отрази зле на Петя. Беше март, пролетта беше подранила, ледовете се топяха и откъм Нева се носеше дъх на простор и свежест. Петя постави ултиматум: не може да я карат повече така, те са създадени един за друг, отношенията им са издържали проверката на времето. И двамата са хора от плът и кръв, няма смисъл да вървят срещу природните закони. Той, разбира се, е съгласен на плътска любов и без венчило, но по-добре да се оженят, тъй като това ще им спести редица усложнения. И накрая тъй извъртя нещата, че остана да се дискутира само едно: какъв брак да сключат — граждански или църковен. Спориха чак до април, а през април започна дългоочакваната война за освобождаване на братята славяни и Петя Яблоков като почтен човек замина доброволец. На тръгване Варя му обеща две неща: че скоро ще му даде окончателния си отговор и че на всяка цена ще воюват заедно, тя ще измисли нещо.
И го измисли. Не стана веднага, но стана. Тя не успя да постъпи като сестра в някоя военновременна болница или походен лазарет — не й признаха незавършените акушерски курсове, а в действащата армия не вземаха жени телеграфистки. Варя съвсем се беше отчаяла, когато пристигна писмо от Румъния: Петя се оплакваше, че не го взели в пехотата, понеже бил дюстабанлия, ами го оставили в щаба на главнокомандващия, великия княз Николай Николаевич, тъй като доброволецът Яблоков е математик, пък армията ужасно се нуждаела от шифровчици.
Е, все ще намери някаква служба в главната квартира, а в края на краищата колко му е да се прикъта в тиловата неразбория, реши Варя и тутакси измисли плана, който вървеше от прекрасно по-прекрасно в първите си два етапа, за да завърши с катастрофа.
Междувременно развръзката наближаваше. Кръчмарят с пиянския нос измърмори нещо заплашително и се запъти към Варя, бършейки ръце в някаква мръсна кърпа; с червената си риза приличаше на палач, който пристъпя към дръвника. Устата й пресъхна и дори леко й се догади. Дали пък да не се престори на глухоняма? Тоест на глухоням.
В тоя момент онзи, умърлушеният, дето седеше с гръб, се надигна, без да бърза, пристъпи към Варината маса и седна насреща й. Тя видя бледо, младо, почти момчешко въпреки побелелите слепоочия лице, студени сини очи, тънки мустачки и устни, несвикнали да се усмихват. Беше странно лице, съвсем различно от лицата на другите селяни, макар непознатият да беше облечен по същия начин. Само дето сетрето му беше сякаш по-ново и ризата — по-чиста.
Синеокият дори не се обърна да погледне кръчмаря, само пренебрежително махна с ръка и страшният палач моментално се оттегли зад тезгяха. Но на Варя не и стана по-спокойно. Напротив, ей сега ще почне страшното.
Тя смръщи чело, очаквайки звуците на чуждата реч. Май най-добре ще е да не говори, а само да кима и да върти глава. Само да не забрави, че при българите всичко е наопаки: като кимаш — значи „не“, като клатиш глава, ще рече „да“.
Но синеокият не попита нищо. Само опечалено въздъхна и с леко заекване проговори на чист руски език:
— Ех, мадмоазел, защо не си чакате г-годеника у дома. Това не са ви романите на Майн Рид. Можеше д-да свърши зле.
(обратно)След примирието, сключено между Портата и Сърбия, мнозина патриоти на славянското дело, доблестни рицари на земята руска, служили като доброволци под водачеството на храбрия генерал Черняев4, сега се стичат по призива на Царя Освободител и с риск за живота си проправят път из дивите планини и тъмните гори към българските земи, за да се присъединят към православното войнство и да завършат свещения си бранен подвиг с дългоочаквана победа.
„Русский инвалид“ (Санкт Петербург)
2 (14) юли 1877 г.Варя не можа веднага да схване смисъла на казаното. Отначало кимна по инерция, после поклати глава и чак тогава объркано зяпна събеседника си.
— Няма нищо чудно — отегчено промълви странният селянин. — Веднага се вижда, че не сте мъж — изпод калпака ви е изскочил цял кичур. Това първо. (Варя крадешком напъха предателския кичур обратно.) А че сте рускиня е очевидно: чип нос, типично руски скули, руса коса и най-в-важното, много бяла. Това второ. Колкото до годеника то е най-лесното: п-пътувате тайно, следователно имате някаква лична причина. А каква лична причина може да има една девойка на вашата възраст в действащата армия? Единствено и само сантиментална. Това трето. С-сега четвърто: мустакатият, дето ви доведе тук и изчезна, беше водачът ви, нали? И вие, естествено, сте си държали парите в багажа. Т-това е глупаво. Всичко важно т-трябва да се носи у себе си. Как се казвате?