Лицето [bg]

В дните на черно-бялото кино, така далечно по време и качество, че съвременната публика не знаеше много повече за него, отколкото за войната между Испания и САЩ в края на деветнайсети век, една даровита актриса на име Грета Гарбо бе наречена Лицето. Ласкателството бе резултат от рекламен трик на студиото, но достойнствата на Гарбо бяха надвишили многократно очакванията на рекламата.

От десет месеца Итън работеше като началник на охраната за Чанинг Манхайм, Лицето на новото хилядолетие. До този момент той не беше забелязал дори и сянка от дълбочината на превъплъщенията на Гарбо. Лицето на Манхайм, изглежда, беше единственото му достойнство.

Итън не изпитваше презрение към актьора. Лицето се държеше приятелски, с непревзетостта на истински полубог, живеещ с убеждението, че животът и младостта му са вечни.

Безразличието на звездата към положението на всички други, освен неговото, не произтичаше от самовглъбеност или преднамерена липса на съчувствие. Умствената ограниченост не му позволяваше да осъзнае, че предисторията на другите съдържа повече от страничката, посветена на този въпрос, във филмовите сценарии и че развитието на образите им е прекалено сложно, за да се представи в рамките на деветдесет и осем минути.

Жестокостта, която Лицето проявяваше понякога, никога не беше умишлена.

Ако обаче не беше знаменитост и ако нямаше такава поразителна външност, Чанинг никога не би могъл да каже или извърши нещо, което да направи впечатление. Ако в Холивуд се откриеше деликатесен магазин, в който сандвичите носят имената на кинозвезди, Кларк Гейбъл би бил говеждо печено с миризливо сирене лидеркранц върху ръжен хляб със сос от хрян; Кари Грант би бил пилешко филе с пипер и швейцарско сирене върху пълнозърнест хляб с горчица; а Чанинг Манхайм би бил кресон върху леко намазан с масло хляб.

Итън не мразеше активно работодателя си и не му беше необходимо да го обича, за да иска да го защитава и да пази живота му.

Ако окото в ябълката символизираше поквара, то това можеше да бъде егото на звездата, скрито в красивия плод.

А може би окото на куклата не символизираше поквара, а обратната страна на медала на славата. Знаменитост от неговия ранг не можеше никога да се скрие от погледите. Окото в ябълката можеше да бъде символ на погледа на преследвача — вечно бдящ и преценяващ.

Глупости. Много плитък анализ. Въпреки дългите и мрачни размишления при подходящи за целта природни условия всеки извод, до който Итън достигнеше, изглеждаше очевиден и безполезен.

Той се съсредоточи над напоените с ябълков сок думи: