Устоите на Земята (Част първа)

Първия намек, който получих, че читателите виждат книгата като нещо особено беше, когато Luebbe пуснаха реклама по повод продаването на 100 000 екземпляра. Никога дотогава не бях продавал толкова копия в твърди корици в друга страна, освен Съединените щати (които имат три пъти повече население от Германия).

След две години „Устоите“ започна да се появява в класациите на най-дълго продавани книги, с около осемдесет появи в немския списък на бестселъри. С времето просто си остана там. (До днес има над триста седмични появявания.)

Един ден проверявах съобщението за процентното си възнаграждение от „New American Library“, моя американски издател в меки корици. Тези съобщения се съставят внимателно, за да не може авторът да разбере какво всъщност става с книгата му, но след десетилетия настойчивост се бях научил да ги чета. И забелязах, че „Устоите“ продават около 50 000 копия на всеки шест месеца. За сравнение, „Окото на иглата“ продаваше към 25 000, както и повечето ми други книги.

Проверих продажбите си във Великобритания и открих същото съотношение: „Устоите“ се продаваха двойно.

Започнах да забелязвам, че „Устоите“ се споменават повече от всяка друга моя книга в кореспонденцията ми от почитатели. По време на срещи и книжни панаири откривах, че все повече читатели ме уверяват, че „Устоите“ са любимата им моя творба. Много хора ме молеха да напиша продължение. (Ще го направя някой ден.) Някои твърдяха, че е най-добрата книга, която са чели в живота си — комплимент, какъвто не бях получавал за никоя друга своя книга. Една британска туристическа компания се обърна към мен с предложение да направят празник „Устоите на Земята“. Започваше да прилича на култов хит.