Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Е, виждаш ли, любов моя? Само като се замислиш малко, разбираш колко логично и правилно е да проследиш Зоуи и да прекъснеш връзката между душата и тялото й. Това действие ще помогне да осъществиш най-съкровени ге си желания.
Неферет говореше равнодушно, сякаш двамата обсъждаха каква да бъде материята за новата й рокля.
- А как бих могъл да открия душата на Зоуи? Калона се опита да имитира безгрижния й тон. -- Отвъдното е необятно място, единствено боговете и богините могат да го обходят.
Любезното изражение на Неферет се изкриви и сега тя изглеждаше неудържимо жестока.
- Не се преструвай, че нямаш връзка с душата й! -Безсмъртната Тси Сгили си пое дълбоко дъх и продължи с по-спокоен тон. Приеми, любов моя, че можеш да намериш Зоуи и то по-лесно от всеки друг. Е. какво избираш, Калона? Да управляваш Земята с мен или да останеш роб на миналото?
-Избирам да управлявам. Винаги бих избрал да управлявам - заяви той без колебание.
Очите на Неферет се промениха. Зеленото в тях беше погълнато от червената светлина. Тя обърна блещукащите си ириси към него.
-Тогава ме чуй, Калона, паднал воине на Никс. Нека сключим обет. Ще запазя тялото ти в безопасност. Когато Зоуи Редбърд, младша Жрица на Никс, приключи със съществуването си, заклевам се, че ше премахна от тялото ти тези мрачни окови и ще пусна душата ти вътре. После ще те заведа на покрива на замъка, където небето ще ти вдъхне живот и сила, за да можеш да управляваш този свят като мой консорт и мой защитник. Като .йод Еребус.
Калона гледаше безпомощно, без да може да я спре, и Неферет насочи пръста си към дланта на дясната си ръка. Поряза се с нокът и няколко капки кръв потекоха по ръката й.
- От кръвта вземам тази сила, с кръв обвързвам този обет.
Около нея Мракът се раздвижи и се насочи към дланта й, като се гърчеше, трепереше и пиеше от нея. Калона почувства присъствието на първичния Мрак. Той му говореше с изкусителен и властен шепот.
Да! - изстена той гърлено и се предаде на Мрака.
Когато Неферет отново заговори, гласът й бе привлекателен и изпълнен с мощ:
- Заради твоя собствен избор сключих този обет е Мрака. Но ако ме провалиш...
- Няма да те проваля.
Усмивката й беше неописуема, а очите й се замъглиха от кръв.
- Ако ти, Калона. паднал воине на Никс, се провалиш и не успееш да унищожиш Зоуи Редбърд, младша Жрица на Никс, аз те властвам над душата ти, докато си безсмъртен.
- Ако се проваля, ше властваш над душата ми, докато съм безсмъртен - извика той под влияние на изкусителния Мрак, който в продължение на векове беше избирал през Светлината.
- Заклех се! - Неферет поряза дланта си оше веднъж, изписвайки хикс. - Така да бъде!
Лицето й се изкриви от болка, когато Мракът пи от нея повторно, но не помръдна, докато въздухът около нея не затрепери.
Едва тогава тя свали ръката си. Езикът й се плъзна по алената линия и преустанови кървенето. Тя се доближи до Калона, наведе се и хвана лицето му в ръце. Той усещаше Мрака в нея като яростен бик, чакаш е нетърпение да получи команда.
Кървавочервените й устни спряха на сантиметри от неговите.
- Със силата, кояго получих от Мрака, както и от животите, които съм отнела, заповядвам ви, мои прекрасни мрачни нишки, ла разделите тази безсмъртна душа от тяла то й и да я насочите към Отвъдното. Върви и направи тш(а, което ти наредих, а аз се кълна да ви ггринеф в жертва/жи-
вота на някой невинен, който не сте успели да покварите. Както го изричам, тъй да бъде!
ВТОРА ГЛАВА
Репхайм
Неферет си пое дълбоко дъх и Калона видя мрачните нишки, които тя призова, да се плъзгат по червените й устни. Тя вдиша Мрака и притисна устата си към неговата. След целувката й наранената му душа се откъсна от тялото и изпищя в агония. Калона се възнесе високо, високо към владенията на Богинята, която го беше прогонила, остави тялото си безжизнено, обвързано с обет, скрепен със силите на злото.
Звучният тъпан биеше като сърце на безсмъртен - без да спре, поглъщащо, изпълващо. Отекваше в душата на Реп-хайм в ритъма на неговото сърце. Изведнъж древните думи придобиха форма. Обвиха се около тялото му, така че дори и заспал, пулсът му да е в хармония с вечната мелодия. В съня му женски глас пееше тази песен:
Древна сила спи в очакване да се въздигне Когато мощта на земята пролее своята свещена алена кръв
Белегът сочи истината. Кралица Тси Сгили повелява Той да бъде изтръгнат от гроба си
Песента беше изкусителна и като лабиринт се повтаряше отново и отново: